Робърт Паркър - Обетована земя

Виждах как раменете на Хок се тресат от тих смях.

Той мина зад мене. На паркинга казах:

— Кинг, Мейси, Хок, Роуз, Джейн, Пам. А сега, след като всички са представени, нека да свършим работата.

— Носите ли парите? — попита Пауърс.

Джейн му показа пазарската чанта, която носеше под черната си мушама.

— Мейси, вземи ги в камиона и ги преброй.

— А как да сме сигурни, че няма да избяга с тях? — попита Роуз.

— Господи, сестро, какво не е наред? — каза Пауърс.

— Искаме да видим пушките — отвърна Роуз.

— Те са отзад в камиона — каза Мейси. — Може да влезем заедно и вие да огледате пушките, докато аз броя парите. Така няма да губим време и двамата ще сме сигурни.

— Добре, направете така — каза Пауърс. — Аз се махам от проклетия дъжд. Хок, ти и Мейси им помогнете да натоварят стоката, щом Мейси провери парите.

Пауърс се качи в кабината на жълтия камион под наем и затвори вратата. Роуз, Джейн и Мейси отидоха към задната част на камиона. Мейси отвори вратите и тримата се качиха вътре.

Хок, аз и Пам Шепърд останахме на дъжда. След около минута Роуз се наведе от задната част на камиона.

— Спенсър, ще дойдеш ли да прегледаш тези неща?

— Не мърдай оттук — казах на Пам. — Връщам се веднага.

Хок стоеше неподвижно до нея, облегнат на бронята на камиона. Аз минах отзад и се качих. Пушките бяха там. Още в оригиналните си сандъци. Карабини М2. Проверих два или три.

— Да, казах аз, добри са, сега можете да изтрепете цял взвод старци.

Роуз не ми обърна внимание.

— Добре, Джейн, докарай камиона тук. Спенсър, ти ни каза, че ще помогнеш да натоварим.

— Да, госпожо. Ние с Хок ще помогнем.

Мейси взе пазарската чанта, скочи долу и отиде до кабината, където седеше Пауърс. Подаде му парите и се върна при задната врата.

— Какво мислиш, Спенсър, тук добре ли е да направим размяната?

Ние бяхме отстрани, почти зад ресторанта.

— Разбира се — казах аз. — Тук е добре. Изглежда чисто. Никой не ни обръща внимание. Тук по цял ден товарят и разтоварват.

Мейси кимна, Джейн докара на заден ход синьо камионче, паркира го така, че задната му част да е до задната част на камиона на Пауърс, излезе от него и отвори задните врати. Аз отидох към предната част на камиона, където стояха Пам и Хок.

— Хок — казах тихо. — Ченгетата сега ще дойдат. Работата е нагласена.

Мейси, Роуз и Джейн се готвеха да преместят един сандък с пушки от големия в малкия камион.

— Хок — извика Мейси. — Няма ли да ни помогнете със Спенсър?

Хок мина тихо пред камиона и изчезна. Сложих ръце в джобовете си.

— Не се отделяй от мен — казах на Пам Шепърд.

От един камион изскочиха с пушки Силвия и Макдърмът заедно с двама щатски полицаи.

Джейн изпищя: „Роуз“ и пусна своя край на сандъка. Бръкна в джоба на шлифера си и извади пистолет. Силвия го изби от ръката й с цевта на пушката си и тя се сви на две, притискайки ръката си. Роуз каза: „Джейн“ и я прегърна. Мейси започна да се измъква настрани и попадна на мушката на револвера на Боби Сантос, който го притисна до врата му. Кинг Пауърс не помръдна изобщо. Клаус и трима полицаи от Челси минаха от другата страна на камиона и отвориха вратата. Единият от полицаите от Челси — дебелак с пиянски нос, се пресегна и го измъкна за предницата на сакото. Пауърс нищо не каза и не направи; само ме погледна.

— Не се крий, виждам те — казах аз на Кинг, взех за ръката Пам Шепърд и си тръгнах.

В седем часа бяхме в закусвалнята за деликатеси на Тремонт стрийт и си поръчахме яйца с нарязано месо и зеленчуци, печен хляб и топено сирене. Гледахме дъжда на улицата.

— Защо предупреди черния? — попита Пам Шепърд, докато мажеше хляба си със сиренето. Тя не яде от яйцата, което показваше колко разбира от закуски.

Сервитьорката дойде и сипа и на двамата още кафе.

— Не знам. Познаваме се отдавна. Той се биеше по същото време, когато и аз. Понякога тренирахме заедно.

— Но не е ли той един от тях. Не е ли биячът на тези хора?

— Да.

— Това няма ли значение? Искам да кажа, че ти го остави да се измъкне.

— Познавам го отдавна — казах аз.

Още валеше, когато се върнахме с колата в моя апартамент да приберем нещата на Пам. Продължаваше да вали и когато тръгнахме към Хайанис в осем и половина. Има една радиостанция в Бостън, която пуска джаз от 6 сутринта до 11. Обърнах на тази станция. Пееше Кармен Макрий.

Дъждът се беше усилил и така се удряше в предното стъкло, като че ли смяташе да остане там. Покривът ми пропускаше в единия ъгъл и на задната седалка капеше.