Робърт Паркър - Обетована земя

Този ден Макдърмът носеше зелена фланелка с джобче отляво на гърдите, сиви джинси и сандали. Пистолетът му беше мушнат в колана под фланелката, точно над токата на колана и приличаше на някаква протеза. Клаус, облечен в костюм стил Палм Бийч, поплинена риза и папионка на точки, го гледаше с отвращение. После се обърна към Силвия.

— Каква е тук ролята на Спенсър? — попита той.

— Защо не попиташ него? — отвърна му Силвия.

— Питам теб — каза Клаус.

Силвия погледна Макдърмът и вдигна вежди.

— Господи — рече Макдърмът.

— Обяснявал ли съм ти защо обратните носят папионки — обърна се към Макдърмът Силвия.

— Аз съм този, който организира това — заявих на Клаус. — Аз съм този, който познава хората и ще наблюдава размяната. Аз съм това, което може да се нарече ключова фигура.

— Продължавай, Макдърмът — каза Кленси, — изложи как стоят нещата, искаме да уточним задачите си.

Макдърмът извади една цигара, която изглеждаше ужасно, от джобчето на фланелката си и я запали.

— Добре — каза той — Ние с Джеки си стояхме в стаята в участъка един ден и мислехме за престъпления и други подобни. През деня нищо особено не се беше случило и тогава дойде ключовата фигура.

— Продължавай, за бога — каза Клаус.

— Рич — скара му се Сантос.

— Да, да, добре де, Боби. Просто не искам да бързам, за да може той да ме разбере — каза той.

— Разкажи всичко, Рич — настоя Сантос.

Рич разказа всичко. Планът предвиждаше два камиона за хранителни стоки, в които щяха да бъдат Силвия, Макдърмът, Сантос, Линарес, Клаус и няколко полицаи от Челси, както и двама души от щатските власти — от подчинените на Кленси. Те трябваше да пристигнат на мястото в пет и половина, да паркират на разтоварните пунктове — единият от едната, а вторият от другата страна на ресторанта и да чакат как ще се развият събитията. Когато му дойдеше времето, аз щях да им дам сигнал като сложа ръце в джобовете си.

— И тогава аз, Джеки и Едгар ще се нахвърлим върху тях като скакалци — заключи Макдърмът.

Кленси отвори кафявата папка на бюрото си и ни подаде да разгледаме две снимки от полицейското досие на Кинг Пауърс.

— Това е Пауърс — каза Кленси. — Регистриран е при нас.

— А аз трябва да ви опиша двете жени — намесих се аз.

Докато ги описвах, Клаус си взимаше бележки, а Силвия чистеше ноктите си с джобно ножче. Другите просто седяха и ме гледаха. Когато свърших, Клаус каза:

— Добро описание, Спенсър.

Макдърмът и Силвия само се спогледаха. Добре щеше да е, ако утре те двамата бяха в единия камион, а Клаус в другия.

— Добре, има ли някакви въпроси? — попита Клаус.

— Готови ли са заповедите за задържане?

— Работим по тях, утре ще са готови — отговори Кленси.

— А как ще обясним капана?

— Какъв капан? — попита Сантос. — Просто сме получили сигнал от информатор, че там се върти нелегална търговия с оръжие, рискували сме и сме извадили късмет.

Кленси кимна в знак на съгласие.

— Всичко трябва да е чисто, това, което правим, е рисковано, ние нямаме нищо общо с двойната игра, която им играе Спенсър.

— Там ще бъде Пам Шепърд от моите хора — казах аз. — Може би ще трябва да я задържите. Ако стане така, дръжте я отделно от другите и ми я предайте щом ги откарате.

— На кого, по дяволите, говориш, Спенсър? — каза Клаус — Все едно, че ти ръководиш операцията.

— Операцията, Джеки — каза Макдърмът на Силвия, — да знаеш, че на това му викат операция.

— Ние се договорихме вече, Клайд. Ще разменим мадамата и мъжа й за Пауърс и терористките.

— Клайд ли? — каза Джеки Силвия на Макдърмът. — Сигурно той се казва Клайд Клаус? — лицето на Макдърмът сияеше от удоволствие.

А Клаус леко се изчерви.

— Клайд Клаус! — Макдърмът и Силвия произнесоха това име едновременно, като едва сдържаха кикота си.

— Хей, вие, двамата клоуни, търсите си белята — каза Сантос. — Имаме сериозна работа да вършим. Крус ви прикрепи към мене за тази задача, нали знаете. Ще слушате какво ви казвам — рече Сантос.

Силвия и Макдърмът си придадоха сериозно изражение, като едва се сдържаха, да не се разсмеят отново.

— Нещо друго? — попита Кленси. Той ни изгледа един по един. — Добре, нека отидем да огледаме обекта.

— Без мене — казах. — Аз ще го огледам по-късно. Ако някой от лошите го е поставил под наблюдение, както би се изразил Клаус, аз не искам да ме видят с група странни и съмнителни мъже.

— А ако те видят сам да оглеждаш мястото — каза Сантос, — ще решат, че просто си предпазлив. Точно като тях. Да, добра идея.