Робърт Паркър - Обетована земя

Отхапах половината от изпържената скарида. Не беше лоша. По лицето на Пам Шепърд се стичаха сълзи. Сюзън изглеждаше много, много мрачна. Но се бе умълчала.

— Добре ли си? И така. Започваме оттам. Ти си извършила лошо и безразсъдно проклето престъпление и аз ще се опитам да те измъкна от последствията. Но нека не задръстваме повърхността с множество конски изпражнения — затова кой след кого стоеше и как не трябваше да издаваш тайната, и о-разбира-се-всеки-би-го-направил.

— Спенсър! — процеди през зъби Сюзън.

Отпих малко бира и хапнах една мида.

— А сега започни отначало и ми разкажи всичко, което се случи.

— Ще ми помогнете ли? — попита Пам Шепърд.

— Да.

Тя подсуши очите си с носната кърпичка. Малко гъгнеше. Сюзън й подаде „Клинекс“ и тя издуха носа си. Деликатно. Рибното ми плато съдържаше и треска. Избутах я настрана, чак зад френските дребни риби и изядох една изпържена мида.

— Роуз и Джейн са организатори на женско движение. Те смятат, че трябва да преодолеем своята собствена пасивност и да предизвикаме и нашите сестри да го направят. Мисля, че искаха да следват Черните Пантери и за да го осъществят, имахме нужда от оръжие. Роуз каза, че няма да го използваме. Но притежаването му има психологическо значение. То ще повиши степента на агресивност и ще символизира сила, дори заплаха за фалическата мощ, според Джейн.

— Фалическа мощ?

Тя кимна.

— Продължавай! — подканих я.

— И така, те обсъждаха този проблем, присъединиха се и други жени и направихме събрание, на което решихме, че трябва да откраднем или оръжие, или пари, с които да го закупим. Джейн имаше пистолет, но това бе всичко. Роуз каза, че по-лесно ще откраднем пари, отколкото пушки, а Джейн добави, че ще бъде лесна работа да ограбиш банка, защото банките инструктират своите служители да сътрудничат на крадците. Какво ги интересува, след като са застраховани. А парите са в банките. И ние трябваше да отидем там.

Нищо не казах. Сюзън ядеше салата от раци. Пам Шепърд не показваше интерес към своите задушени омари. Те също изглеждаха вкусни.

— Тогава Роуз и Джейн обявиха, че трябва да извършат фактическата работа — продължи тя. — А аз — не зная точно защо, — аз казах, че ще тръгна с тях. А Джейн отбеляза, че това е страхотно от моя страна и доказва, че аз наистина съм в женското движение. Според Роуз банката е идеален символ на мъжествено-капиталистическо потисничество. А една от останалите жени, не зная име го й, може би Кейп Върдийн, беше чернокожа и тя твърдеше, че капитализмът сам по себе си е мъжествен и расистки и поради това банката е точното място за удар. И аз пожелах да отида.

— Като ритуал — допълних.

Сюзън кимна. Пам Шепърд изглеждаше объркана и сви рамене.

— Може би, не зная. Във всеки случай ние тръгнахме. Джейн, Роуз и аз носехме слънчеви очила и големи шапки. А Джейн имаше пистолет.

— За Джейн всичко е веселие — казах.

Сюзън се втренчи в мен. Пам Шепърд не бе забелязала.

— Както и да е, ние влязохме вътре, а Роуз и Джейн се отправиха към гишето, докато аз останах при вратата като… стража… и Роуз подаде на момичето, жената, зад гишето някаква бележка, а Джейн й показа пистолета си. И жената изпълни написаното. Тя извади от касовия апарат всичките пари и ги пъхна в торбата, която Роуз й подаде, и ние започнахме да се оттегляме, когато този глупав мъж се опита да ни спре. Защо го направи? Какво го прихвана, за да рискува?

— Може би е смятал, че това му е работата. Тя поклати глава.

— Глупав старец. Защо ли възрастен мъж като него работи като банков пазач?

— Вероятно е пенсионирано ченге. Стоял е четиридесет години като пресечна точка и е управлявал движението, а после се е оттеглил и не е могъл да живее от пенсията си. И тъй като има пистолет, се е главил в банката.

— Но защо толкова възрастен мъж се опита да ни спре? Струва ми се, че той видя пистолета на Джейн. Това не бяха негови пари.

— Вероятно е смятал, че трябва да го направи. Вероятно си представя, че след като получава пари за охрана на банката, когато няма крадци, той би трябвало да охранява и кога го те дойдат. Може би е въпрос на чест.

Тя поклати глава.

— Глупости, това е мъжкото начало. И за това убиват хора. Животът не е филм на Джон Уейн.

— Да, може би. Но не мъжкото начало уби този старец. Джейн го уби.

— Но тя трябваше да го направи. Тя се бори за една кауза. За свобода. Не само за жените, но и за мъжете, свобода от всички стари императиви, свобода от бремето на мъжкото начало за теб както и за нас.