Робърт Паркър - Обетована земя

— Какво се случи след като Джейн застреля пазача? — попита Сюзън.

— Избягахме — отвърна Пам. — Още една жена, някоя Грейс, никога не съм знаела фамилното й име, ни чакаше в своя Фолксваген и ние се качихме и се прибрахме в къщата.

— Тази на главната улица? — попитах.

Тя кимна.

— И там взехме решение да се разделим. Защото не можехме да останем там, тъй като биха могли вероятно да установят самоличността ни от филмовите камери. Роуз разпозна две от камерите в банката. Тъй като не знаех къде да отида, аз стигнах до автобусната спирка в Ню Бедфорд и взех първия отпътуващ автобус, който щеше да пристигне в Плимът. Когато децата бяха малки, ние посетихме с тях плантацията Плимът и това беше единственият път, кога го съм идвала тук. И така, аз слязох от автобуса и тръгнах. Но тъй като не знаех какво да правя, седнах в един снек-бар в административния център и преброих парите, с кои го разполагах, повече от стоте долара, които ти ми даде, видях визитната ти картичка в моя портфейл и позвъних.

Тя направи кратка пауза и се втренчи през прозореца

— Помислих да се обадя на мъха си. Но това щеше да означава да се прибера вкъщи с подвита опашка… И неколкократно ти звънях и оставях слушалката… Аз… Трябваше ли да моля мъж да ме спаси от неприятностите? Но нямаше къде да отида, нито какво друго да опитам и ти позвъних.

Тя продължи да гледа през прозореца. Маслото в нейните задушени омари започна да образува коричка, тъй като изстиваше.

— А след като ти се обадих, тръгнах нагоре-надолу по главната улица на селото, влизах и излизах от къщите и си мислех ето ме, на четиридесет и три години и имам най-голямата неприятност в живота си и няма на кого да се обадя, освен на някакъв мъж, който съм срещала веднъж през живота си и когото дори не познавам. На никой друг.

Сега тя плачеше и гласът й трепереше, докато говори. Тя изви главата си към прозореца още повече, за да се скрие. Отливът се беше увеличил, откакто за последен път хвърлих поглед, а тъмната вода заобляше скалите отвъд морския бряг и заедно с морето, което се разбиваше и пенеше върху тях, образуваха особен валчест мотив. Съвсем се беше стъмнило сега, въпреки че бе ранен следобед И по прозореца леко чукаха пръски дъжд.

— А ти мислиш, че аз съм проклета глупачка — каза ТЯ. Беше сложила ръката си върху устата и тя заглушаваше гласа й. — И аз съм.

Сюзън постави ръка на рамото на Пам Шепърд.

— Струва ми се, че зная как се чувствуваш — каза тя. — Но това е нещо, което той умее да върши, а други не. Ти направи това, което трябваше, а сега имаш нужда от помощ и той е човекът, който може да ти помогне. Ти постъпи правилно като го повика. Той може да оправи нещата. Не мисли, че си глупачка. Той е намръщен заради други проблеми, заради мен, заради себе си и много други и той разчита на теб до голяма степен. Но той може да ти помогне в това. Той може да го разреши.

— Може ли да съживи стареца?

— Ние не работим така — отговорих аз. — Ние не се оглеждаме, за да видим къде се намираме. И не гледаме надолу по пътя, за да разберем какво се задава. Ние не правим нищо друго освен да се занимаваме с това, което знаем. Наблюдаваме фактите и не предполагаме. Ние се придържаме към това и не казваме „ами, ако“, или „аз искам“, или „ако само“. Ние просто приемаме действителността. Най-напред е необходимо да останеш някъде извън плантацията Плимът. Не използвам своя апартамент, тъй като имам работа тук. Така че можеш да останеш там. Ела, ще отидем там сега — направих знак за сметката.

— Сюз — казах. — Отидете с Пам в колата ми, а аз ще платя.

— Аз имам пари — рече Пам Шепърд.

Кимнах с глава, когато сервитьорката пристигна. Сюзън и Пам станаха и излязоха. Платих сметката, оставих нито много голям, нито много малък бакшиш — не исках тя да ни запомни — и тръгнах към колата след тях.

Пътуването от Плимът до Бостън трае четиридесет и пет минути, а по обяд движението беше слабо. В три и петнадесет бяхме пред моя апартамент на Марлборо стрийт. Дока го пътувахме, Пам Шепърд не сподели нищо друго, което бих могъл да използувам. Тя не знаеше къде се намираха Роуз и Джейн. Не знаеше как да ги открием. Не й беше известно у кого са парите, допускаше, че са у Роуз. Бяха се споразумели, че ако се разделят, ще пуснат обява в колоните за лични съобщения на нюбедфордския вестник „Стандарт таймс“. Тя нямаше представа откъде Роуз и Джейн очакваха да се снабдят с пушките. Не знаеше дали те притежават някакво разрешително за носене на оръжие или карта за самоличност.