Робърт Паркър - Обетована земя

Джейн отстъпи от вратата, вперила поглед в мен. На скулите й се виждаха две ярки цветни петна, но не се забелязваше никакъв друг признак на напрежение. Прекрачих в хола. Усетих рамото си доста изтръпнало, когато свалих ръката си от вратата. Имах желание да го разтрия, но бях прекалено горд. Колко струва мъжествеността?

— Можете ли да се легитимирате? — каза Роуз Алекзандър.

— Разбира се.

Извадих пластмасовото фотокопие на своето разрешително от портфейла си и й го показах.

— Значи вие не сте от полицията — каза тя.

— Не. На свободна практика съм.

— Защо желаете да разговаряте с мен?

— Не желая — казах аз. — Желая да разговарям с Пам Шепърд.

— Защо желаете да разговаряте с нея?

— Нейният съпруг ме нае да я намеря.

— И какво трябва да направите като я намерите?

— Не ми е казал. Но той иска тя да се върне.

— И вие възнамерявате да я вземете?

— Не, възнамерявам да поговоря с нея. Да установя, че тя е добре, че не е подложена на някаква принуда, да й обясня как се чувства съпругът й и да разбера дали би желала да се върне.

— А ако тя не желае да се върне?

— Аз няма да я принуждавам.

— В това можете да сте сигурен — обади се Джейн и ме погледна.

— Съпругът й знае ли, че тя е тук? — попита Роуз Алекзандър.

— Не.

— Защото вие не сте му казали?

— Точно така.

— Защо?

— Не знам. Мисля че просто исках първо да видя какво става в магазина за стъклария, преди да пусна слона вътре.

— Не ви вярвам — рече Роуз Алекзандър. — Ти какво мислиш, Джейн?

Джейн поклати глава.

— Не съм дошъл тук с мъжа й, така ли е?

— Но ние не знаем дали не е някъде наблизо — каза Роуз Алекзандър.

— Нито пък дали с него няма някои други — добави Джейн.

— Кой да е с него? — започвах да се обърквам.

— Вие няма да сте първият мъж, който взема насила някоя жена и изобщо не се съмнява в правотата си.

— О — казах аз.

— Ако отстъпим пред вас сега — каза Джейн, — следващият път ще бъде още по-лесно. Затова слагаме чертата сега — дотук, още първия път.

— Но ако направите това — казах аз, — ще ме принудите да използвам сила. Не за да взема някого, а за да се уверя, че тя е наистина добре.

— Вчера сте се уверили в това — рече Джейн. — Петната на скулите й бяха станали по-големи и по-ярки. — Нали казахте, че сте видели Пам и Роуз да излизат и да пазаруват заедно.

— Аз не мисля, че вие я държите окована във верига на тавана — казах. — Но принудата включва и манипулиране с истината. Ако тя е лишена от възможността да ме изслуша и сама да ми откаже, това означава, че тя не е свободна, че е подложена на своего рода принуда.

— Не се опитвайте да влезете насила — каза Джейн. — Ще съжалявате за това, обещавам ви.

Тя се беше отдалечила от мен и бе застанала в една от позите по бойни изкуства. Ходилата й бяха балансирани под прав ъгъл, образувайки своеобразно Т, отворените й длани бяха изнесени напред, образувайки също подобно Т, лявата длан — вертикално, дясната — хоризонтално над нея. Изглеждаше така, сякаш броеше последни секунди.

Устните й се бяха отдръпнали назад и дъхът й произвеждаше съскащ звук, процеждайки се между зъбите й.

— Вземала си уроци ли? — попитах аз.

— Джейн е много напреднала на карате — обади се Роуз Алекзандър. — Не се отнасяйте с пренебрежение към нея. Не желая да пострадате, но трябва да си тръгнете.

Докато говореше, черните й очи бяха широко отворени и искряха. По кръглото й приятно лице беше избила червенина. Не вярвах на твърдението й, че не желае да пострадам.

— Просто не знам какво да направя. Аз също не бих искал да пострадам и не се отнасям с пренебрежение към Джейн. От друга страна, колкото повече не желаете да ми дадете възможност да видя Пам Шепърд, толкова повече се убеждавам, че съм длъжен да го направя. Бих могъл евентуално да отида да повикам полицаите, но докато се върнем, Пам Шепърд ще е изчезнала. Мисля, че ще ми се наложи да настоявам.

Джейн ме ритна в топките. Слабините просто не е точната дума. Никога преди не се бях бил с жена и не бях подготвен. Усещането беше както винаги: гадене, слабост, болка и непреодолим стремеж да се прегънеш на две. И аз се прегънах. Джейн замахна да нанесе удар в тила ми. Извих се и ударът попадна върху големите трапецовидни мускули, без да ми причини някаква сериозна вреда. Изправих се. Болеше, но не чак толкова, колкото щеше да ме боли, ако не се бях съвзел. Джейн замахна с долната част на дланта си към върха на носа ми. Аз отблъснах дланта й встрани с дясната си подлакътница и й нанесох силен ляв прав, какъвто използвах напоследък, отстрани по лицето, близо до челюстната става. Тя падна назад и остана да лежи неподвижна на пода. Никога преди не бях удрял жена и малко се изплаших. Помислих си дали не съм я ударил прекалено силно. Тя беше едра жена, но трябва да съм я надценил с двайсетина килограма. Роуз Алекзандър падна на колене до нея и не знаеше какво да прави. Аз също клекнах, надмогвайки болката, и проверих пулса й. Беше добър и силен и гърдите й се издигаха и снишаваха равномерно.