Робърт Паркър - Обетована земя

Сентръл стрийт се намираше на гърба на китоложкия музей. Познавах хълма и завих наляво покрай градската библиотека. Пред нея все още стърчеше онази героична статуя на харпуниста в китоловния кораб. Мъртъв кит или разбит кораб. Изборът тогава е бил прост, макар и драстичен. Завих наляво, надолу по хълма, към океана, после нагоре, по Джони Кейк Хил и паркирах близо до китоложкия музей, пред моряшката сектантска църква.

Направих отново справка с картата на улиците и тръгнах покрай китоложкия музей към улицата зад него. Погледнах и тя се оказа Сентръл стрийт. Беше къса уличка, с не повече от четири-пет сгради и продължаваше от Норт Уотър стрийт, зад музея, до Фронт стрийт, които бяха успоредни на океана. Беше стара улица, буренясала и усойна. Номер три представляваше тясна двуетажна сграда със стени от сиви азбестови плочи и, сякаш готов да се разпадне, червен тухлен комин по средата на покрива. Плочите на покрива бяха стари и изпъстрени в разнообразни нюанси, сякаш някой го бе кърпил периодично с каквото е имал под ръка. Имаше нужда от още кърпеж. Тук-там се забелязваше избеляла зелена боя, а входната врата от дясната страна на лицето на сградата бе боядисана в червено. Приличаше на дърта курва, намазана с червило.

Надявах се, че тя не е там вътре. Исках да я намеря, но мисълта, че е излязла от просторната слънчева къща в Хайанис и е дошла да се зарови в тоя сокак на плъхове, ми беше омразна. Какво да правя сега? Никой не ме познава: нито Роуз Алекзандър, нито Пам Шепърд, нито, доколкото ми е известно, който и да било в Ню Бедфорд. Всъщност броят на местата, където бих могъл да отида и да остана напълно анонимен, безкрайно ме забавляваше. Бих могъл да вляза и да огледам наоколо, под какъвто и да било претекст. Или бих могъл да почукам на вратата и да попитам за Пам Шепърд. Най-безопасно беше да застана наблизо и да наблюдавам. Обичах да знам колкото е възможно повече, преди да вляза някъде, където не съм бил преди. Това щеше да ми отнеме време, но щеше да ми спести риска да подплаша някого. Погледнах часовника си: 12,15. Върнах се обратно към онова, което бе останало от търговската част на квартала и открих един ресторант. Поръчах си пържени молюски с кълцано зеле и две бутилки бира. После се разходих обратно надолу до Сентръл стрийт и застанах на пост около един и пет. На Норт Уотър стрийт някаква работна група от общината работеше нещо с кирка и някакви чукове, докато няколко типове с ризи и вратовръзки и жълти шапки се разхождаха наоколо и се съвещаваха. Никой не мина по Сентръл стрийт в нито една от двете посоки. Никой нямаше никаква работа на Сентръл стрийт. Номер три не издаваше никакви признаци на живот. Бях си взел един брой от нюбедфордския вестник „Стандарт таймс“ на връщане от обяда и се зачетох в него, облегнат на един телеграфен стълб на ъгъла на Норт Уотър и Сентръл стрийт. Изчетох всичко като поглеждах редовно над ръба на вестника, за да следя къщата. Прочетох за някаква вечеря с боб в Конгрегационалната църква в Матапойсет, за някаква среща по бейзбол между баща и син на игрището за юноши в Рочестър, за някакъв местен дебютантски бал в Уомсута Клъб. Прочетох хороскопа, некролозите, уводната статия, в която се застъпваше много твърда позиция срещу навлизането на съветски траулери в местни териториални води. Когато свърших вестника, сгънах го, извървях късото разстояние на Сентръл стрийт и се облегнах на някакъв очевидно празен склад на ъгъла на Сентръл и Фронт стрийт.

В три часа някакъв пияница със сив костюм, риза в цвят каки и оранжева вратовръзка на цветя, се препъна във вратата, до която стоях, и се изпика на съседния ъгъл. Когато свърши, аз му предложих да го изчеткам и да му дам кърпичка, но той не ми обърна никакво внимание и отмина, препъвайки се. Каква е вашата професия, сър? Прислужник в мъжка тоалетна на открито. Чудех се, дали някой е пикал някога върху обувката на Алън Пинкъртън.

В четири и петнадесет Пам Шепърд излезе от старата къща с някаква друга жена. Пам беше слаба, с хубав тен, а кестенявата й коса бе прибрана отзад в стегната френска плитка. Носеше басмен костюм с панталони, който очертаваше един красив гръб. Трябваше да съм по-наблизо, но видът й ме караше да си мисля, че си заслужава да бъде намерена. Жената, с която излезе, беше по-дребна и по-яка на вид, с къса черна коса, бежови рипсени джинси и розова муселинена риза като Индира Ганди. Те поеха нагоре по улицата по посока на музея и завиха наляво по пешеходната алея на Пърчейс стрийт. Алеята беше направена чрез преграждането на пресечните улици и във вида й имаше нещо домашно. Пам Шепърд и приятелката й влязоха в един супермаркет, а аз застанах под навеса на един магазин за заложени вещи на отсрещната страна на улицата и ги наблюдавах зад стъклото на витрината. Те купиха някакви бакалски стоки, поглеждайки в един списък, докато пазаруваха, и след около половин час бяха отново на улицата, като всяка от тях държеше в ръцете си голям кафяв книжен плик. Последвах ги обратно до къщата на Сентръл стрийт и ги наблюдавах, докато те се скриха вътре. Е, поне знаех къде е. Възобнових позицията си до телеграфния стълб. Вратата на склада беше загубила донякъде своята привлекателност.