Робърт Паркър - Обетована земя

— Познавам типове, които могат да ти го върнат — каза Еди. Когато каза това, в гласа му нямаше никакъв живец и той не погледна към мен.

— Аз също — рекох. — Познавам типове, които могат да им го върнат. Няма смисъл да обсъждаме това. Ти просто се напъха в нещо, от което аз разбирам повече от теб.

Еди изхълца.

— Разкажи ми как се разделихте на сутринта — поднових въпроса си. Бяхме седнали отново на бара.

— И какво ще стане, ако не кажа? — Еди гледаше малкото пространство от плота на бара между ръцете си.

— Значи няма да ми кажеш. Нямам намерение да продължа да те бия в корема.

— Събудихме се на сутринта и на мене ми се дощя да го направя още веднъж, нали разбираш, един вид чукане за довиждане, а тя не ми даде да я докосна. Нарече ме прасе. Каза, че ако я докосна, ще ме убие. Каза, че й се повръщало от мене. Преди това не говореше така. Половината нощ се бяхме чукали до самозабрава а на следващата сутрин ме нарече прасе. Е, не обичам такива мръсотии, нали ме разбираш. Цапардосах я и си излязох. Последното, което видях от нея, беше как лежи по гръб на леглото и реве та се къса като никаквица. Зяпнала в тавана и врещи. — Той поклати глава. — Ама че шантава кучка. Само четири часа преди това се чукаше с мен до самозабрава.

— Благодаря, Еди — казах аз. Извадих една двайсетдоларова банкнота от джоба си и я сложих на бара. — Прихвани си и неговото, Руди, и задръж остатъка.

Когато си тръгвах, Еди все още гледаше в плота на бара, ограден от ръцете му.

Вечерях агнешко задушено, полято с бутилка бургундско, след което се прибрах в стаята си, за да се заема с кутията сметки и писма, които Шепърд ми беше дал. Първо прегледах личната кореспонденция и установих, че тя е разпокъсана и не хвърля никаква светлина. Установил съм, че повечето хора изхвърлят личната кореспонденция, която съдържа някаква информация. Подредих всички телефонни сметки, направих списък на телефонните номера и проверих честотата на обажданията. След това ги сортирах по местонахождение. Извърших едно истинско проследяване, седнал по шорти в мотелското си легло, прехвърляйки имена и номера. През изтеклия месец имаше три обаждания на някакъв номер в Ню Бедфорд, останалите бяха местни. Събрах на едно място всички квитанции от чековата книжка за покупка на бензин. На два пъти през този месец тя беше купувала бензин в Ню Бедфорд. Останалите бяха от местни бензиностанции. Подредих останалите квитанции от чековата книжка. Имаше три сметки от някакъв ресторант в Ню Бедфорд. Всичките на стойност над трийсет долара. Останалите сметки бяха местни. Беше почти полунощ, когато приключих с всички материали. Взех си бележка за телефонния номер в Ню Бедфорд, за ресторанта в Ню Бедфорд и за името на бензиностанцията в Ню Бедфорд, после напъхах всички материали обратно в кашона, сложих ги в шкафа и си легнах. По-голямата част от нощта прекарах, сънувайки телефонни и ресторантски сметки и се събудих на сутринта недоспал.

Поръчах да ми донесат в стаята кафе и царевични кифлички и в девет часа и пет минути, дадох поръчка за разговор с телефонната служба в Ню Бедфорд. Обади се една от служителките.

— Здравейте — казах. — Обажда се Ед Макинтайър от телефонната служба в Бак Бей, Бостън. Трябва ми справка за телефон номер 555–3688, ако обичате.

— Да, мистър Макинтайър, един момент, моля…. абонатът е Алекзандър, Роуз, адресът е Сентръл стрийт 3, Ню Бедфорд.

Направих й комплимент за бързината, с която беше открила абоната, подхвърлих нещо за евентуална похвала пред управителя на тамошната служба, казах дочуване с усмихнати, приятни нотки в гласа си и затворих. Нямах грешка.

Взех си душ, избръснах се и се облякох. Шест часа ровене в разни сметки ме бяха довели до извода, до който ченгетата от Хайанис бяха стигнали, установявайки автобусната спирка, от която тя е заминала. Тя беше в Ню Бедфорд. Но аз разполагах с някакъв адрес, може би не нейния, но все пак — нечий. Струва си да вършиш работа с местните следствени служби. Изпитана марка.

Разстоянието до Ню Бедфорд по шосе номер 6 беше осемдесет километра и се изминаваше за около час през малки градчета като Уеърхам и Онсет, Марион и Матапойсет. Оттатък моста от Феърхейвън, като се пресече кръстовището на пристанището и река Акушнет, Ню Бедфорд се издигаше стръмно от доковете. Или това, което беше останало от него. Склонът на хълма от моста до билото приличаше на кадри от кинохроника за варшавското гето. Голяма част от центъра на града бе разрушена и нуждата от нейното обновяване беше крещяща. Пърчейс стрийт, една от главните улици на града при последното ми идване в Ню Бедфорд, сега беше превърната в пешеходна алея. Карах безцелно може би около десетина минути из изровената от булдозери пустош, преди да отбия в един разнебитен паркинг и да спра. Излязох, отворих багажника на колата си и извадих един справочник за улиците в Масачузетс.