Робърт Паркър - Обетована земя

Станах.

— Благодаря, капитане.

— Ако имаш въпроси, на които мога да отговоря, обади се.

— Не искам да ти отнемам прекалено много време.

— Не се прави на интересен, Спенсър. Ще направя каквото мога. Но имам да следя за толкова много неща и Пам Шепърд е само едно от тях. Ако имаш нужда от помощ, обади ми се. В случай че е по силите ми, можеш да разчиташ на мен.

— Да, добре — казах аз.

Ръкувахме се и си тръгнах. Часът бе два и петнадесет, когато паркирах колата си пред мотел „Силвър сийз“. Бях огладнял и ожаднял. Докато вземам мерки в това отношение, бих могъл да поговоря с Руди, да сложа началото на онази солидна кръчмарска сметка. Възможно бе Слейд да е прав, но аз нямах намерение да злоупотребявам с парите на Шепърд, докато тя не се намери. Ако се намереше.

Има нещо особено в атмосферата на един бар в Кейп през деня. Яркостта на низината, заобиколена от океана, може би прави по-контрастен полумрака на оборудваното с климатична инсталация заведение. Може би там има повече хора и те са предимно летовници, а не от прослойката на безработните. Каквото и да беше, барът в мотел „Силвър сийз“ имаше нещо особено. И на мен това ми харесваше.

Мотелът „Силвър сийз“ беше двуетажен, с по една веранда, опасваща двата етажа отпред. Намираше се от крайбрежната страна на Мейн стрийт в средата на града, между един магазин за железария и друг, в който се продаваха пепелници от черупки на раковини и сини знаменца с надпис КЕЙП КОД. Барът се намираше вдясно, след фоайето, в единия край на столовата. Мнозина посетители обядваха, а неколцина само пиеха. Повечето от тях имаха вид на колежани, ако се съдеше по облеклото им — джинси и тениски, сандали и бюстиета. Декорът се състоеше от сърф и рибарска мрежа. На една от стените бяха кръстосани две гребла, а над огледалото зад бара висеше харпун, произведен вероятно в Хонг Конг. Барманът беше на средна възраст и с голямо шкембе. Правата му черна коса бе прошарена на места и стигаше до раменете му. Носеше бяла риза с черна папионка като някой корабен комарджия. Маншетите на ризата му бяха грижливо запретнати два пъти нагоре. Ръцете му бяха дебели, с дълги тънки пръсти с грижливо поддържан маникюр.

— Наливна бира? — попитах аз.

— Шлиц — рече той.

Имаше сплескан нос и тъмна кожа с меден оттенък. Индианец? Може би.

— Ще взема една.

Той я наточи във висока обикновена стъклена чаша. Никакви чаши от цветно стъкло, обемисти халби или нещо такова. Просто най-обикновена висока стъклена чаша, в съответствие със замисъла на бога на хмела. Барманът сложи една хартиена подложка и постави бирата върху нея, пъхна фиша в касовата машина, чукна сметката и сложи фиша на бара близо до мен.

— Какво имате за обяд? — попитах.

Той извади изпод бара един лист с менюто и го сложи пред мен. Отпивайки на глътки от бирата, зачетох менюто. Тренирах да пия на глътки. Напоследък Сюзън Силвърман непрекъснато ме упрекваше за склонността ми да изпразвам чашата на два дъха и да поръчвам нова. В менюто пишеше: змиорка с препечено хлебче. Сърцето ми заби по-силно. Не бях вкусвал змиорка от последния път, когато бях идвал тук. Поръчах две. И още една бира. Глът. Глът.

Мюзикбоксът свиреше нещо от Елтън Джон. Поне звукът не беше висок. Тук сигурно никога не бяха чували за Джони Хартман. Руди донесе сандвичите и погледна чашата ми, изпита на половина. Допих я — просто от учтивост, иначе трябваше да чака, докато свърша — и той напълни отново чашата.

— Чувал ли си за Джони Хартман? — попитах го аз.

— Да. Голям певец. Никога не би направил компромис и не би тръгнал да пее подобен боклук. — Той кимна към мюзикбокса.

— Ти ли си Руди? — попитах.

— Аз съм.

— Дик Слейд ми каза да намина да поговоря с теб. — Подадох му картата си. — Търся една жена на име Пам Шепърд.

— Чух, че била заминала.

— Имаш ли някаква представа къде?

Захапах голяма хапка от сандвича. Змиорката беше разполовена и изпържена и върху всеки сандвич някой бе сложил кръгче прясна зелена чушка.

— Откъде бих могъл да знам?

— Оказа се, че познаваш Джони Хартман, освен това слагаш зелена чушка на сандвичите, които правиш.

— Разбирам, но не знам къде е отишла. А сандвичите ги приготвя готвачът. Аз не ги харесвам със зелена чушка.

— О’кей, в такъв случай проявяваш добър вкус за музиката и лош вкус за готвенето. Мисис Шепърд често ли идваше тук?

— Напоследък, да. Идваше редовно.

— С някого?

— С кого ли не.

— По-специално с кого?