Робърт Паркър - Обетована земя

— Спенсър?

— Да — казах аз.

Той врътна главата си и каза:

— Влизай.

Врътването на главата е друг номер, който научават в полицейската академия. Отзовах се на този жест и влязох в скромна канцелария. Единственият прозорец гледаше навън към паркинга, където стояха колите. Пред него растяха редки люлякови храсти. В стаята имаше зелена метална картотека и сиво метално бюро с въртящ се стол в същия цвят. Бюрото беше отрупано с преписки листа и неща от този род. В един от ъглите му имаше надпис: КАПИТАН СЛЕЙД.

Слейд кимна към сивия метален прав стол откъм мойта страна на бюрото.

— Сядай — каза той.

Слейд подхождаше на обстановката в канцеларията си. Квадратен, спретнат и сив. Косата му беше къса и къдрава, лицето — квадратно като детско кубче, с видим загар и сивосинкав отблясък от гладко обръсната гъста брада. Беше нисък, може би един и седемдесет, и набит, като досаден пазач от някой малък колеж. От онзи тип мъже, които напълняват като наближат четиридесетте, но той не беше пълен.

— Какво има — каза той.

— Харв Шепърд ме е наел да търся жена му. Помислих си, че би могъл да ме насочиш в правилната посока.

— Разрешително?

Извадих портфейла, измъкнах от него пластмасовото фотокопие на разрешителното си и го сложих на бюрото пред него. Униформената му рубашка беше с къси ръкави и ръцете му бяха скръстени на гърдите. Той погледна разрешителното, без да помръдне ръцете си, след това погледна към мен и отново към разрешителното.

— О’кей — каза.

Взех разрешителното и го пъхнах обратно в портфейла си.

— Имаш ли разрешително за оръжия?

Кимнах, извадих и него от портфейла си и го сложих пред него. Той се отнесе с него по същия начин и каза „О’кей“. Взех си го, прибрах си портфейла и се облегнах на стола.

— Това, което аз мога да кажа, е че е избягала. Няма инсценировка. Не можем да намерим никакво доказателство да е заминала с някого. Взела е някакъв автобус от Алмейда за Ню Бедфорд и с това се изчерпват нашите разкрития. Колегите в Ню Бедфорд имат нейното описание и прочие, но в момента са претрупани с по-важни неща. Смятам, че ще се върне след седмица-две, подвила опашка.

— Да има замесен друг мъж?

— Вероятно е прекарала нощта преди да се махне с някакъв тип в мотел „Силвър сийз“. Но когато е взела автобуса, като че ли е била сама.

— Как се казва мъжът, с когото е била?

— Не знаем. — Слейд се облегна назад в стола си.

— И освен това не сте си размърдали задниците да се опитате да разберете.

— Не. Не е нужно. В случая няма никакво престъпление. Ако тръгна да се занимавам с всеки случай на извънбрачна връзка тук, би трябвало да хвърля в това целия си състав. На някоя мацка й писне от мъжа й, тръгне да се поизчука за известно време, после се чупи. Знаеш ли колко много такива случаи има? — Ръцете на Слейд продължаваха да стоят скръстени на гърдите му.

— Знам.

— Ако мъжът й е паралия, наема някой като тебе да я търси. Онзи се помотае насам-натам някоя и друга седмица, навърти една добра сметка в някой мотел и през това време жената вземе че се върне сама, защото не знае какво друго да направи. Ти получаваш едноседмична почивка в Кейп и добър тен, съпругът получава данъчно облекчение, курвата продължава отново да се чука на местна почва.

— Често ли даваш брачни съвети?

— Не — поклати глава той. — Старая се да залавям хора, извършили престъпления, и да ги пращам в затвора. Ти някога бил ли си ченге? Имам предвид истинско ченге, не частно.

— Бил съм — казах. — Работил съм към прокурора на Федералния съдебен окръг в Съфолк.

— Защо си напуснал?

— Исках да върша повече от това, което вършиш ти.

— Социална работа — рече той.

Личеше, че изпитва отвращение.

— Знаеш ли да е имала някакви редовни приятели от мъжки пол?

Той сви рамене.

— Знам, че е преспивала с този или с онзи, но не мисля, че има някаква постоянна връзка.

— Отдавна ли ходи да спи с други мъже или прави това отскоро?

— Не знам.

Поклатих глава.

— Спенсър, искаш ли да видиш списъка с нарядите ми за дежурства? — рече Слейд. — Знаеш колко хора са ми на главата тука. Ясно ти е какво значи един уикенд, когато времето е хубаво и цялото семейство Кенеди тръгне на църква в неделя.

— Можеш ли да ме насочиш към някой в този град, от когото бих могъл да науча нещо, което да ми даде начален тласък? — казах аз.

— Иди в „Силвър сийз“ и поговори с бармана Руди. Кажи му, че аз те пращам. Той обръща внимание на много неща, а „Силвър сийз“ е място, където се излива много словесна помия. Пам Шепърд се навърташе там.