Робърт Паркър - Обетована земя

— Какво искаш да кажеш с това?

— Искам да кажа, че познавам Хок. Знам с какво се занимава. Той е изнудвач от типа, за който хлапетата от махалата казваха кракотрошач. Работи като наемник, а напоследък работи предимно за Кинг Пауърс.

— Чакай малко сега. Аз те наех да намериш жена ми. Каквито и отношения да имам с Хок, те са си моя лична работа. Тебе това не те засяга. Не ти плащам, за да си пъхаш носа в моите работи.

— Така е — казах аз. — Но щом си имаш работа с Хок, означава, че ще страдаш. Хок е бияч. Пари ли дължиш на Пауърс?

— По дяволите, не знам нищо за Пауърс. Не бери грижа за Пауърс, за Хок или за когото и да било другиго. Искам от теб да търсиш жена ми, а не да се ровиш в сметките ми, разбра ли?

— Да, разбрах. Но една голяма част от живота си съм се занимавал в своята работа с хора като Хок. Знам какво ще последва. Този път Хок е дошъл и е говорил с теб, доста любезно, казал ти е колко дължиш и колко си закъснял с плащането, и до кога трябва да се изплатиш.

— Откъде, по дяволите, знаеш за какво сме приказвали?

— И накрая ти е казал с достатъчно приятелска усмивка какво ще стане, ако не платиш. След това дойдох аз и той се сбогува учтиво, и си тръгна.

— Спенсър, ще продължаваш ли още да говориш за това или ще се захванеш с работата, за която съм те наел?

— Харв, Хок не се шегува. Хок е лош човек. Но той държи на думата си. Ако дължиш пари, плати ги. Ако не разполагаш с парите, кажи ми сега и можем да се опитаме да решим проблема. Но недей да ме заблуждаваш и недей да заблуждаваш себе си. Имаш ли работа с Хок, значи си много, много, страшно много загазил.

— Няма за какво да говорим. Толкова засега. Нямам какво повече да кажа по този въпрос.

— Може покрай теб да загазя дори и аз — казах.

Имах чувството, ако щете интуицията, че Шепърд не иска да разговаря за работите му с Хок или с Кинг Пауърс, или с който и да било друг. Искаше да разговаряме за жена му.

— Значи, малкото име на жена ти е Пам?

— Точно така?

— Моминско име? Може да е решила да използва него след като се е махнала.

— Пам Нийл — каза той.

— Живи родственици?

— Няма.

— Братя или сестри?

Той изглеждаше объркан.

— Братя или сестри? — повторих.

— Няма. Тя е единствено дете.

— Откъде е родом?

— От Белфаст, щата Мейн. Крайбрежието, близо до Сиърспорт.

— Знам го къде е. Има ли там приятели, при които би могла да отиде?

— Не. Махнала се е оттам след завършване на колежа. След това родствениците й починаха. Не се е връщала там от петнайсет години, сигурен съм в това.

— Кой колеж е завършила?

— „Колби“.

— В Уотървйл?

— Да.

— През коя година?

— Деветстотин петдесет и четвърта — и двамата. Ученическа любов.

— Някакви приятели от колежа?

— О, по дяволите, знам ли. Искам да кажа, виждаме се с много от хората, с които сме ходили на училище. Смятате, че може да е отишла на гости при някого от тях ли?

— Ами, след като е избягала, трябва да е избягала някъде. Работила ли е някога?

Той поклати енергично глава.

— По никой начин. Оженихме се веднага след като завършихме. Издържал съм я, откакто баща й спря да прави това.

— Някога пътувала ли е без теб — самостоятелни ваканции, неща от този род?

— Не, за бога, тя е в състояние да се загуби в телефонна кабина. Искам да кажа, тя се бои да пътува. Аз съм я водил навсякъде, където сме ходили.

— И така, ако ти беше на нейно място, без професия, без опит в пътуването, без друго семейство, освен това и избягаш, къде би отишъл?

Той сви рамене.

— Взела ли е пари със себе си?

— Не много. В понеделник й дадох парите за храна и за домакинството, а тя замина в четвъртък, при това вече беше напазарувала. Едва ли има повече от двайсет долара.

— И така, връщаме се отново на въпроса, къде би могла да отиде. Имала е нужда от помощ. Не можеш да направиш кой знае какво с двайсет долара. У кои приятели би могла да отиде?

— Ами, там е работата, че повечето от нейните приятели са и мои приятели, разбираш ли? Искам да кажа, аз се познавам със съпруга, а тя — със съпругата. Не мисля, че би могла да се укрива у някои от тези семейства. Някой от мъжете би ми казал.

— Някоя неомъжена приятелка?

— Ха, ето това е проблем. Мисля, че не познавам никоя, която да не е омъжена.

— А жена ти познава ли?

— Аз поне не знам. Но, дявол да го вземе, да не би да следя всяко нейно движение. Доколкото знам, имаше някакви приятелки от колежа, които май не са се омъжвали. При това някои от тях не бяха лоши.