Робърт Паркър - Обетована земя

— Питам се — казах, — но струва ми се, причината е, че той ви обича.

— Обича ме, по дяволите, какво общо има това с всичко останало? Той вероятно наистина ме обича. Никога не съм се съмнявала в това. И какво от това? Значи ли това, че аз трябва да го обичам? По неговия начин? Според неговите разбирания?

— Това е довод, който мъжете използват още от Средните векове, за да държат жените в подчинение.

— Това, което Джейн се опитваше да установи с мен, отношение между господар и роб ли беше? — казах аз.

— Може да се шегувате, колкото си искате — рече Роуз, — но съвършено ясно е, че мъжете са използвали любовта като средство жените да им бъдат задължени. Дори самият вие използвате този термин.

Роуз очевидно беше теоретикът на групата.

— Роузи — казах аз, — не съм дошъл тук, за да дискутирам с теб по въпросите на сексизма 1 1 сексизъм — дискриминация на жените (при приемане на работа и т.н), презрително отношение към жената (Бел. прев.) . Той съществува и аз съм против него. Но в конкретния случай не става дума за теория, става дума за един мъж и една жена, които се познават от дълго време и заедно са създали деца. Искам да поговоря с нея за това.

— Не може да отделяте теорията от практиката — рече Роуз. — И още нещо — изражението й беше много красноречиво — не можете да ме залъжете като използвате умалителното от моето име. Съвсем наясно съм с вашите номера.

— Разходете се с мен — обърнах се към Пам Шепърд.

— Недей, Пам — каза Джейн.

— Няма да я изведете от тази къща — каза Роуз.

Аз не им обърнах внимание и погледнах към Пам Шепърд.

— Една разходка надолу до моста — казах. — Ще постоим, ще гледаме водата и ще поговорим, а след това ще се върнем тук.

Тя кимна.

— Добре, ще се разходя с вас. Може би вие ще го накарате да разбере.

Решението на Пам Шепърд бе последвано от протести, суматоха и глъч, но накрая се споразумяхме, че ние с нея ще се разходим надолу към пристанището, а Джейн и Роуз ще вървят след нас, на дискретно разстояние, в случай че се опитам да я упоя и да я напъхам в някой чувал.

Докато вървяхме по Фронт стрийт, светлината падаше върху лицето й и аз разбрах, че възрастта й беше горе-долу колкото моята. Край очите и в ъгълчетата на устата й се очертаваха едва забележими признаци на зрялата възраст. Помислих си, че те не намаляваха, а всъщност засилваха нейната привлекателност. Нямаше вид на жена, на която й е притрябвало да ходи да сваля шишкави механици по баровете. По дяволите, тя би могла да има претенции по отношение — на изискаността на частните детективи. Чудех се дали има нещо против петното от урина върху обувката ми.

Завихме към моста и повървяхме малко по него, за да можем да гледаме във водата. Водата правеше града да изглежда добре. Петна от петрол, цигарени опаковки, умрели риби, желатиноподобни, подгизнали от водата парчета дърво, някакъв размотан презерватив, който приличаше на кожа от змиорка на фона на водата с цвят на кафе. Дали е изглеждала така, когато Мелвил е отплавал с китоловен кораб преди 130 години? Надявам се, че не.

— Как казахте, че е вашето име? — попита Пам Шепърд.

— Спенсър — казах.

Облегнахме се с ръце на перилата и се загледахме към предавателната кула на един от пристанищните острови. Вятърът откъм океана беше много приятен, въпреки вида на водата.

— За какво искате да говорим?

Днес тя беше облечена с тъмносиня риза с поло яка, бели шорти и бели обувки за тенис. Краката й бяха обгорели и гладки.

— Мисис Шепърд, аз ви замерих и сега не знам какво да правя. Очевидно е, че вие сте тук по свой собствен избор и както изглежда, не искате да се върнете вкъщи. Аз бях нает, за да ви намеря и ако се обадя на съпруга ви, и му кажа къде сте, ще съм си изработил парите. Но тогава той ще дойде тук и ще поиска да се върнете у дома си, а вие ще откажете и той ще възбуди суматоха, и Джейн ще го срита между краката, и в случай че това не го обезкуражи окончателно, а то е обезкуражително, вие ще трябва да си тръгнете.

— Тогава не му казвайте.

— Но той ме е наел. Аз му дължа нещо.

— Аз не мога да ви наема — рече тя. — Нямам никакви пари.

Джейн и Роуз стояха нащрек оттатък шосето, на другата страна на моста и следяха всяко мое движение.

— Аз не искам вие да ме наемате. Не се опитвам да ви изнудвам. Опитвам се да реша какво да направя.

— Това не е ли ваш проблем.

Ръцете й лежаха на перилата, а пръстите й бяха преплетени. Брачната халка, комбинирана с диамант, на лявата й ръка блестеше на слънцето.