Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

— Е, с всички тях говорих на погребението. Говорих и с Пени две седмици по-късно.

— За какво?

— Ами ние…

Поръчката пристигна, тъй че поседяхме мълчаливо, докато всеки получи своето. Шери веднага се нахвърли на гофретите. Изчаках да си поеме дъх и напомних:

— „Ние“?…

— Моля?

— Канехте се да ми кажете за какво сте разговаряли с Пени две седмици след погребението.

— А, да. Представяте ли си? Уолтър не ми е оставил нито цент.

— О, не.

Когато отчупи първата хапка от геврека, Сюзан все още не бе укротила пламъчето в очите си.

— Заявих на Пени, че според мен не е било редно да постъпи така. Та аз му създадох дом, родих му три прекрасни дъщери. Смятах, че заслужавам нещо повече.

— А Пени?

Шери отново нападна гофретите. Питах се откога ли не е яла.

— Пени винаги си е била лишена от чувства — каза Шери.

— Сериозно?

— Също като баща си — заяви Шери. — От двама ни аз бях надарената с въображение. С артистичност. Само моята душа е волна като птица. Пени е много… земна. Още от малка. Винаги е знаела какво иска и какво е необходимо да направи, за да го постигне.

— Значи е практична — отбеляза Сюзан.

— Направо отвратително — натърти Шери. — Такава практичност. Такъв материализъм. Такъв… мъжки характер.

Сюзан кимна замислено. Долавях, че се дразни от Шери, но само аз я познавах достатъчно добре, за да се досетя.

— Разбирате ли се с Пени? — попитах аз.

— Естествено… та тя е моя дъщеря.

Сюзан премига веднъж. Само аз знаех, че това означава много повече, отколкото изглежда.

— И все пак в случая не е проявила съчувствие — продължих.

— О, боже, не. Това не е в характера й.

— А другите момичета?

— Стоуни и Сю много повече приличат на майка си.

— Чувствителни, артистични, свободомислещи?

— Точно така.

— Знаете ли, че са се разделили със съпрузите си?

— И двете ли?

— Да.

Шери бавно сдъвка последното парченце гофрета, преглътна, сетне прехвърли вниманието си върху билковия чай.

— Е — рече накрая, — и бездруго не ги биваше особено за съпрузи. И двамата.

— И трите ви дъщери като че ли са се затворили в себе си. Не излизат, а и не приемат посетители.

— Самотата е добър лек — каза тя.

— Мислите, че тъгуват?

— Баща им ги е осигурил много добре.

— Някакво предположение защо и Стоуни, и Сю се разделиха с мъжете си точно в този момент?

— Както казах, нито един от двамата не беше идеалният съпруг.

— Но така е било от самото начало. Защо са избрали точно сега да се разделят?

— Навярно причината е смъртта на Уолтър.

— Защо?

— Ами сега, когато него го няма, Пени поема нещата в свои ръце.

— Е, и?

— А тя открай време си е пуританка.

— Смятате, че тя е наложила раздялата?

— Още като малка се отнасяше с неодобрение към безброй неща.

Кимнах, за да я насърча.

— От мен се очакваше да чистя, да готвя и да шия рокли — продължи Шери. — Сякаш можех да пренастроя душата си към нейния детски материализъм.

— Смятате, че може и насила да е накарала сестрите си да се откажат от мъжете си?

— Не вярвам да са оказали особена съпротива.

Тя направи знак на келнерката и си поръча две пасти.

— Не са ли обичали съпрузите си?

— Омъжиха се, за да угодят на баща си — отвърна Шери и налапа голяма хапка от първата паста, но това не й попречи да говори. — Баща им ги одобри, защото можеше да ги контролира.

— Как така Пени не се е омъжила?

— Млада е. Пък и, честно казано, мисля, че тя плаши мъжете, защото те обичат покорните жени. И от мен мъжете често се плашат.

— Вие не сте покорна — отсъдих аз.

— Не, не съм. Страстно съм отдадена на красотата, поезията, живописта, на духовното общуване, което често пъти притеснява мъжете.

— Ако Сюзан не беше тук, бих се притеснил.

Шери ми се усмихна.

— Иронията е тъй присъща на мъжете, нали, Сюзан? — каза тя.

— Така е — съгласи се Сюзан.

Още не беше изяла и половината си геврек. Шери омете и втората паста.

— Възможно ли е Доли Хартман да е имала връзка със съпруга ви преди двайсетина години?

— Оная кучка ли? Напълно способна е, разбира се, но преди двайсет години? Не, тогава ние с Уолтър бяхме много близки. Момичетата бяха малки, Уолтър все още не беше толкова известен. Не, точно тогава бяхме едно щастливо семейство.

— Доли твърди, че връзката им е съществувала.

— Не е.

Упорството й с нищо не ми помагаше.

— Какво знаете за Джон Делрой? — попитах я.

— Много малко всъщност. Джон беше част от деловата страна на живота… на която аз никога не обръщах особено внимание.