Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

— Да.

— Кажи ми за нея — помолих.

— По едно време работеше при мен.

— Кога?

— Преди две години.

— Ти знаеше ли коя е?

— В началото не.

— Как я нае?

— Сама дойде. Чула за мен, така каза. Отдавна искала да работи тъкмо това, просто попита дали ще я взема. Хубаво момиче беше. Виждаше се, че е от висшето общество= Реших, че добре ще се справи.

— Значи наистина е почнала работа.

— Да, но сега идва интересното. Осигурявам услуги и за една от обичайните спирки на шофьорите на камиони по междущатската магистрала при Крофърдвил. Обикновено там пращам най-нескопосните момичета. Не ги търсят за друго освен да пъхнат глави в кабината на някой огромен камион срещу двайсет долара на сеанс. Стоуни искаше тъкмо това.

— Да прави орален секс по спирките?

— Ако не се губи много време в приказки, за една вечер могат да се изкарат добри пари.

— А защо изобщо са й били нужни пари? — недоумявах аз.

На оскъдната светлина, която проникваше през мрежата на вратата, успях да видя как Поли сви рамене.

— Значи вече не е при теб?

— Не. Напусна преди седем-осем месеца.

— Без да те уведоми?

Поли разтегна устни в полуусмивка.

— Просто престана да идва — отвърна. Много момичета правят така.

— Как разбра коя е?

— Видях снимката й във вестника, от някакво голямо конно надбягване.

— Сигурна ли си, че е била Стоуни?

— Ей, аз си познавам момичетата.

— Да ти е споменавала защо го прави?

— А, не.

— Някакви предположения?

Поли се залюля в стола си.

— При повечето момичета обяснението е много просто. Нямат образование, нищо не умеят, а имат нужда от пари. И така попадат при мен. За някои това е начин да се възползват от мъжете.

— Според всеобщото мнение мъжете са тези, които се възползват от жените.

— И така да е.

Схванах, че Поли има свое мнение по въпроса.

— На някои от момичетата просто им харесва — каза тя.

— Да се мотаят по магистралите за двайсет долара на сеанс?

— Не казвам, че всички са такива. И все пак хората са различни.

— Според теб на Стоуни харесваше ли й?

— Не.

— Не го е правила значи заради парите.

— И аз така мисля.

— А дали се е възползвала от мъжете?

— В известен смисъл, да… И все пак…

Полюля се още малко, размишлявайки.

— Знаеш ли, че мъжът й гони невръстни петлета?

— Известно ми е.

— Според мен така е искала да си му го върне.

— Хайде, кажи какво мислиш.

Лежах си по гащета в леглото в хотела в Ламар, щата Джорджия, и говорех по телефона със Сюзан, която беше в Кеймбридж, щата Масачузетс. И тя бе в леглото. Което означаваше, че си е вдигнала косата и е наплескала лицето си с някакъв скъп крем. Телевизорът сигурно работеше, макар да му бе отнела звука, щом е чула телефона. Пърл почти сигурно спеше в леглото до нея.

— Според мен си попаднал в първата чернова на някоя пиеса на Тенеси Уилямс.

— И то без теб — добавих аз.

— Знам.

— В леглото ли си? — попитах я аз.

— Позна.

— И си гола?

— Не съвсем.

— Бели чорапки, сив анцуг, бяла тениска с образа на Айнщайн отпред?

— Имаш добра памет.

— Телефонният секс щеше да върви по-добре на голо — казах аз.

— Илюзията е хлъзгава територия — отвърна тя.

Гласът на Сюзан бе тъничък, не особено силен, но когато й хрумнеше нещо забавно, добиваше контраалтов оттенък, който придаваше по-дълбок смисъл на думите й.

— Вие, психоаналитиците, никога ли не разпускате?

— Толкова много са смахнатите, че времето не стига.

— Колко вярно наблюдение — отбелязах аз. — Какво ще ми кажеш за хипотезата на Поли Браун, че Стоуни е проституирала по магистралите, за да отмъсти на съпруга си?

— По-добре щеше да е, ако можех да поговоря с нея — отбеляза Сюзан.

— Аз ще бъда твоите очи и уши — предложих й.

— Разговарял ли си с нея?

— Веднъж, на един коктейл, за не повече от минута.

— О, това надминава очакванията. Какво повече може да иска един психотерапевт.

— Дай ми някаква идея?

— Съпругът й е активен хомосексуалист с особени предпочитания към по-млади мъже — каза Сюзан.

— Така е.

— Смяташ ли, че в някакъв смисъл е имитирала неговото поведение да прави секс по възможно най-неприемливия начин?

— О, да.

— Това ли прави тя?

— Така изглежда. Значи е отмъщение?

— Нищо чудно. Око за око. При патологичните случаи се наблюдава невероятен примитивизъм.

— И аз съм същият. Все си въобразявам, че си гола в леглото.

— От друга страна, може би не е толкова елементарно. Възможно е тя да възпроизвежда собственото си състояние.