Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

— Аз също.

— И защо напусна?

— Изхвърлиха ме. За неподчинение.

— Бас държа, че не си поплюваш.

— Това е едно от най-ценните ми качества.

Този път аз пръв надигнах чашата си. Сап продължи да си пие кафето. От автомата звучеше напълно непозната за мен песен в изпълнението на непозната певица. Пееше за някакъв бар в Тексас. Двама от посетителите се надигнаха и тръгнаха към дансинга.

— Познавам Уайът — обяви Сап.

— Идва ли тук.

— Рядко. То и аз помагам с каквото мога, когато видя, че някой има проблеми при определяне на половите си предпочитания.

— Уайът е идвал лично при теб?

— Да.

— Какво можеш да ми кажеш?

— Всичко, което поискам. Нямам разрешително, ако това се питаш. Просто разбирам нещо от проблеми при определяне на половите предпочитания. Опитвам се да разговарям с хората.

— Какво искаш да ми кажеш за Уайът?

— Бори се с тая своя склонност — отвърна Сап. — И на мен ми е познато. А иска да си бъде редовен, богат и да има хубави зъби.

— Човек трябва винаги да се стреми…

— В този смисъл потиска желанията си и се бори с тях, а когато усети, че повече не може да се сдържа, я подкарва през просото, тъй да се каже.

— С деца ли?

Сап кимна.

— Най-вече проституиращи. В Огъста.

— Случвало ли се е да загази?

— Да. Тамошната полиция веднъж го залови при акция, но Клайв го отърва. Веднъж опитал и с едно дете тук, в Лтланта. Майката повикала полиция.

— Клайв ли потули историята?

— Естествено.

— С пари ли?

— И със заплахи. Делрой е по тая част.

— Според мен Бекър не би взел подкуп.

— Той не, но шефът му не би отказал.

— Делрой ли е ковчежникът?

— Да.

— А за сплашването какво ще ми кажеш?

— Делрой предложил пари на семейството на момчето. Те отказали да ги приемат и той ги предупредил, че нещо лошо може да се случи на детето.

— Това Уайът ли ти го разказа?

— Не.

— Говорил си с момчето?

— Това стана няколко години по-късно.

— Сам ли дойде при теб?

— Да, опасяваше се, че е гей. Убедих го, че Уайът е злоупотребил с доверчивостта му. Казах му още, че ако някой отново го заплаши, да дойде право при мен, за да оправим заедно нещата.

— И наложи ли се да търси помощта ти?

— Не.

— А той гей ли е?

— Не мисля — отвърна Сап.

— Това ти ли му го каза?

— Виж, аз не търся новопросветени Просто го убедих, че не е важно дали е редовен или обратен. Важното е да бъде такъв, какъвто е.

— Като теб.

Сам се ухили.

— Аз съм гей и тук съм, ей.

— А да знаеш нещо друго за семейство Клайв, което би ми се сторило интересно?

— Знам много малко. Всъщност моя приятелка би могла да ти помогне. Тя си е имала вземане-даване с другия зет, Пъд нам си кой.

— А тя откъде го познава?

— Е, все пак тя е мадам, ако знаеш какво означава това.

— Тук, в Ламар, ли?

— Да, тук, в Ламар.

— И откъде се познавате?

— Членува в нашата хомо общност — гласеше отговорът на Сап.

Къщата бе разположена сред тучна морава зад бяла ограда на широка улица с три платна, където имаше и други подобни къщи сред морави зад бели огради. Всичките трябва да бяха строени отпреди Гражданската война, а ако бяха малко по-пищни, щяха да получат статут на имения отпреди войната. Паркирах на алеята, прекосих разстоянието до входната врата и позвъних. Наоколо се носеше уханието на безброй цветя. След не повече от минута вратата отвори дребна женица по джинси и бяла риза. Лакираните нокти на босите й крака лъщяха в карминено. Пепеляво русата й коса бе сплетена на една плитка, която стигаше почти до кръста й.

— По ли Браун? — попитах аз.

— Аз съм.

— Казвам се Спенсър. Праща ме Теди Сап.

— Теди ми се обади — рече жената.

След което затвори вратата зад гърба си и пристъпи отвън на верандата.

— Можем да поседнем тук — предложи тя. — Толкова приятно е тази вечер.

Настанихме се в два люлеещи се стола и зареяхме погледи отвъд тъмната морава към притихналата улица. Духаше лек ветрец, който трябва да бе прогонил мушиците, защото не ни досаждаха.

— Това не е публичен дом — рече Поли Браун. — Фирмата ми предлага компаньонки. Момичетата ми сами отиват при клиента.

— Идвам за нещо съвсем друго — уточних аз.

— Зная защо си тук, просто исках да изясня нещата.

— Естествено. Като те слушам, май не си южнячка.

— От Синсинати съм. Учила съм в колеж и всичко останало.

— И как се озова тук?

— Представа нямам.

Помълчахме отново, люлеейки се в полумрака.