Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

— И състоянието й е да лъска бастуните на шофьорите.

— Приятно ми е да чуя, че не си загубил изискания си стил. Има вероятност онова, което прави по паркингите, поне символично да отразява представата й за самата себе си.

— Заради мъжа й ли?

— Не само — продължи Сюзан мисълта си. — Нали баща й на няколко пъти го е измъквал от любовните истории с момчета.

— Аха.

— Защо?

— Заради репутацията. За да спаси семейството от скандала.

— Следователно той знае, че бракът й съществува само на книга. Прави ли за дъщеря си нещо друго, освен да прикрива похожденията на съпруга й?

— Нямам такива наблюдения.

— В такъв случай можем да направим предположението, че бащата и съпругът я ценят само като външно присъствие, доколкото може да допълни имиджа им.

— Разбирам.

— Знаех си, че ще схванеш — похвали ме Сюзан.

— Има и още нещо, което ме смущава. Стрелбата по онзи кон в Олтън.

— И защо те смущава?

— С Бекър смятаме, че може би целта е да ми отвлекат вниманието. И това е напълно основателно опасение.

— Е, и?

— Ами ако всичко това, както в момента изглежда, е работа на някой циклофреник, то желанието да ми отвлече вниманието съдържа твърде много разумна мотивация.

— Възможно е.

— Искам да кажа, че не аз съм обектът на обзелата го параноя.

— Едва ти, ти може просто да си го предизвикал — каза Сюзан.

— Или може би изобщо не става дума за параноя.

— На сляпо ли налучкваш, или имаш допълнително основание да смяташ, че трябва да се търси нещо друго?

— Че що за мания е това? Да стреляш по разни коне, без да те е грижа за последствията?

— Няма как да узнаем — отвърна Сюзан. Натрапчивите идеи следват своя собствена логика.

— Е, аз съм все още скептично настроен.

— Така и трябва да бъде.

— Благодаря, докторе.

С каква кредитна карта ще платите?

— Ще платя наведнъж… като се върна.

— Скоро ли ще стане това?

— Нямам представа.

— Не е ли досадно животът ни да се направлява от някакъв психопат, когото дори не можем да открием?

— Ти ги разбираш тия неща — отвърнах аз.

— Така е — отвърна Сюзан. — И все пак понякога ми се струва, че вършим едно и също.

— Смяташ ли, че раздялата кара сърцето да обича по-силно?

— Не, не смятам. Едва ли бих могла да обичам по-силно. Сега обаче ми липсваш.

— И ти на мен.

Това е добре — заключи Сюзан. — И гледай да стоиш по-далеч от магистралите.

Една дъждовна неделна вечер неизвестният стрелец по коне в околността покачи мизата, като застреля Уолтър Клайв на тренировъчния плац при конюшните „Трите кобилки“. Бях там още на другата сутрин заедно с Бекър и цяла група полицаи от участъка на окръг Колумбия.

— Помощник-треньорката го открила сутринта, когато дошла на работа — рече Бекър. — Не сме го местили.

Тялото бе проснато по лице под едно дърво на откритото място пред конюшните, подгизнало от дъжда. Някой бе хвърлил върху трупа прозрачен найлон с надеждата да запази следите, ако изобщо бяха останали някакви.

— Къде е тя? — попитах за момичето.

— В офиса — отвърна Бекър. — Заедно с една от заместничките ми.

— Ще мога ли да поговоря с нея?

— Естествено.

Приближих се до трупа и клекнах. Клайв бе облечен в бяла риза и сиви ленени панталони, с мокасини на бос крак. Подгизналата му посребрена коса бе залепнала за черепа. Рана не се виждаше.

— Улучен е в челото, точно над дясната вежда — поясни Бекър. — Фотографите вече си свършиха работата. Искаш ли да видиш снимките?

— О, да.

Бекър си беше сложил тънки ръкавици. Наведе се и обърна главата на Клайв. Над дясната вежда наистина личеше малка черна дупка, около която кожата бе леко подпухнала и обезцветена от проникването на куршума.

— Няма изходно отверстие — отбелязах.

— Така е — потвърди Бекър.

— Малокалибрено оръжие.

— Прилича ми на двайсет и втори.

— И аз така мисля.

— Смяташ ли, че е стреснал онзи, дето стреля по конете?

— Това е логичното заключение — отвърнах аз.

— Да, наистина.

— И къде е бил младежът от „Секюрити Саут“? — поисках да зная. — Да не е бил зает да лъска токата на колана си?

— Бил е вътре, при коня — обясни Бекър.

— При Торнадо — уточних аз.

— Че при кой друг. Трябва да е чул изстрела, излязъл е, внимателно е огледал и като не е видял нищо обезпокоително, отново се е върнал при коня.

— Валяло е.

— През цялата нощ.

— Според теб в какъв периметър е направил огледа?

— Когато говорих с него, униформата му беше суха — отвърна Бекър.