Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

— Не носиш венчална халка.

— Не съм точно женен.

— Как така? Искаш да кажеш, че си имаш приятелка?

— Нещо повече.

— Господи, да не си обратен?

— Не съм.

— Добре, за каквото и да става дума, ти си си наумил да останеш верен.

— Точно така.

— По дяволите!

Кимнах за пореден път.

— Като изневеряваш, е много по-забавно, миличък.

Шампанското в кръвта й вече правеше южняшкия й акцент съвсем изразителен.

— Невинаги забавлението е най-важното — казах аз.

— Че какво друго, по дяволите, може да има?

— Любов например.

— Любов? — присмя ми се тя. Звукът ме подразни. — Кой друг освен някой грамаден янки с опасен пистолет ще вземе да ти говори за любов. Любов, господи!

— Чувал съм, че любовта крепи света.

— Парите крепят света, миличък. А сексът го прави привлекателен. Секс и пари, миличък. Пари и секс.

— И двете звучат хубаво.

Сю грабна бутилката. Оказа се празна и тя я сложи отново на масата.

— По дяволите! — изруга тя и почти се напъха в голямата сламена чанта, а когато се показа, държеше бутилка „Джак Даниълс“. Подаде ми я, за да я отворя.

— Хубаво — засмя се тя отново с онзи неприятен смях. — Тук няма нищо хубаво, миличък. Нищо хубаво във фамилия Клайв.

Оставих отворената бутилка уиски на масата до кофичката с леда. Сю бръкна за няколко кубчета, които пусна в чашата, от която допреди малко бе пила шампанско, и отгоре си наля уиски. Изгледа ме с бутилката в ръка. Поклатих глава. Шампанското в моята чаша се бе стоплило. Сложих я на масата.

— Съвсем нищо? — попитах.

Сю отпи. Нито по женски превзето, нито по мъжки жадно, по-скоро както се бе справила с шампанското — делово, все едно че е работа, с която отдавна е свикнала.

— Е, всички сме красиви, а и добре възпитани. С изключение на мен. Май съм прекалено пряма, за да ме приемат като добре възпитана.

— Пряма — повторих и се усмихнах похотливо. — Какво не му е наред на твоето семейство?

— Да вървят по дяволите. А ти ще ми се нахвърлиш ли?

— Хайде да си поговорим — предложих аз.

— Само ако пийнеш с мен — изгледа ме тя лукаво.

Исках да чуя какво може да ми каже. Взех чашата си, отидох в банята и излях остатъка от шампанското в мивката. После се върнах, сложих няколко бучки лед и си налях малко уиски.

— Хайде пий — подкани ме Сю.

Почувствах се като деветокласничка на първата си среща с някой абитуриент. Отпихме мълчаливо, макар да бях готов да се обзаложа, че Сю няма да издържи дълго. Оказах се прав.

— Та какво ме питаше, миличък?

— Разкажи ми нещо за себе си.

Исках да я накарам да се разприказва.

— От фамилията Клайв съм.

— Това създава ли усложнения?

Тя тъжно поклати глава.

— Мисля, че някой от прадедите ни сигурно е откраднал нещо от нечий гроб.

— Семейно проклятие?

— Всички сме покварени. Пияници, лъжци, развратници.

— И ти ли?

— Най-вече аз. Че защо, по дяволите, мислиш, съм омъжена за Фред Флинтстоун?

— Любов?

Издаде отвратителен звук, който трябваше да наподобява презрителен смях.

— Ето че пак започваш. Татко искаше да види дъщерите си омъжени. Да престанат да обикалят клубовете и да лягат с когото им падне и да се омъжат. Искаше мъжете да наследят бизнеса. Пъд просто се оказа подръка.

— И Стоуни ли?

— Не ме заяждай за Стоуни и Корд.

— Защо?

— Просто не ме питай.

— Добре.

Сю надигна чашата.

— Ами Пени? — попитах. — Тя не е омъжена.

Малката Пенелопи — престорено въздъхна Сю. Четирите срички на дългото име й създадоха затруднение. — Понякога си мисля, че е била подменена при раждането.

— Защо, тя различна ли е?

— Да. Опъва се на татко.

— Е, и?

— Това му допада. И за всичко й вярва. А тя разбира от бизнеса дори по-добре от него.

— И затова не е необходимо да се омъжва.

Още не, но не бива да отлага прекалено дълго, ако иска да наследи нещо.

— Сериозно ли говориш?

— Мъж трябва да управлява — обясни Сю. — Жена не може да върти бизнеса.

— Дори ако в момента е поела близо половината?

— Татко все още командва.

Уискито вече затрудняваше говора й. Трябваше да науча колкото се може повече, преди да запелтечи неразбираемо.

— Какво не им е наред на Стоуни и Корд?

— Стоуни е толкова объркана, че е превъртяла на тема чистота. Все лъска топките на вратите.

— В какъв смисъл объркана?

Усмивката й бе отнесена, макар и все така отблъскваща.

— Заради неговите малки момченца — изломоти тя.

— Корд си пада по малки момченца?

Сю затвори очи, а главата й падна назад върху възглавничката на фотьойла.