Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

— Виж ти — отвърнах, — боях се, че мъжът ти те е изпратил да ме размекнеш.

Носеше шапка с голяма периферия, бутилка шампанско в кофичка с лед и голяма сламена чанта. В погледа й имаше нещо особено, но не бе опасното пламъче, което помнех от вечерта, когато Пъд се опита да ме сплаши.

— О, Пъд е просто един пън.

— Алитерация! — възкликнах. — Колко мило.

Тя остави шампанското върху телевизора и обиколи стаята. Беше пъргава като скакалец, пък и изглеждаше много по-добре в розовата си ленена рокля с квадратно деколте и обувки в тон с роклята.

Да не искаш да кажеш, че ще живееш съвсем сам през цялото време, докато си тук? — попита тя.

Зависи дали ще ми провърви, ако се помотая до по-късно в залата за боулинг.

— Ей, глупчо, бас държа, че дори не играеш боулинг.

— А на теб мъжете май са ти ясни от пръв поглед.

— Имаш ли чаши за шампанското?

— Разполагам с две прекрасни пластмасови чаши — отвърнах й аз. — В банята са.

— Донеси ги тогава, защото наближава часът за коктейли, а аз не обичам да го посрещам трезва.

Отскочих до банята и се върнах с двете чаши, свалих лепнатото отгоре прозрачно фолио и ги поставих тържествено до кофичката с лед върху телевизора.

— Боя се, че отварянето на бутилка шампанско е непосилна за мен задача. Би ли ми оказал тази чест?

Отворих бутилката и налях по малко в чашите. Подадох й едната, а другата оставих за себе си. Сю протегна своята, сякаш искаше да се чукнем.

— Дзън-дзън — пропя тя.

Допрях чашата си до нейната.

— Щом са пластмасови, май по-добре е да кажеш „скръц-скръц“.

— Не и ако имаш романтична нагласа.

— Което при теб важи с пълна сила.

— И то към всичко без изключение, миличък.

Усмихнах се. И тя се усмихна, след което пресуши чашата си. Аз отново отпих предпазливо. Гостенката ми унесено огледа стаята. Чаках. Тя погледна кобура ми, оставен върху нощното шкафче.

— О, пистолет — рече.

— Няма как.

— Може ли да го разгледам?

— Разбира се.

— Може ли да го взема?

— Не.

Тя поднесе чашата си. Напълних я.

— Носеше ли го онази вечер, когато Пъд се държа ужасно?

— Да.

— Значи можеше да го застреляш.

— Е, чак пък толкоз…

— Държа се с него, сякаш е малко непослушно момче — заключи Сю.

Пийна още шампанско, както ме гледаше над ръба на чашата с огромни сини очи, пълни с енергия. Твърде рано бе, за да е подействало шампанското. Напрежението идеше от друго.

— Просто си вършех работата, мадам.

Усмихна ми се широко. Онова, което бях съзрял в очите й, се прокрадна и в усмивката.

— Пъд е играл футбол в Алабама. Дори са го пробвали за професионалист.

— Като защитник ли?

— Не знам дори точно в кой клуб. Мразя футбола.

— На каква позиция е играл?

— В защитата.

Кимнах разбиращо.

— И сега все в салона кисне. Ти обаче го подреди, сякаш е някакъв малък негодник.

— Направи да та спре дъхът, а?

— Ти си опасен — заяви тя и протегна чаша.

Налях й.

— Особено за пържените миди — продължих мисълта й. — Сложиш ли чиния с пържени миди пред мен, мигом изчезват.

— Разорах колко си опасен в мига, в който влезе.

Шампанското вече започваше да действа и тя леко заваляше думите.

— Според мен и Пъд го разбра, само дето беше прекалено пиян, за да се стресне от това. Какво щеше да направиш, ако ти беше налетял втори път?

— Трябваше тогава да ме попиташ, за да мога да ти отговоря.

— Щеше да го нараниш — настоя Сю, — видях го в очите ти.

— Не ми доставя удоволствие да наранявам когото и да било.

— Познавам мъжете, миличък. Всички останали в семейството разбират от коне. Аз пък познавам мъжете. Вие обичате да се биете.

— Всеки има нужда от хоби.

— А да се чукаш обичаш ли?

— Ей, ама ти наистина познаваш мъжете.

Тънка вертикална бръчица между веждите за миг проряза безупречния тен на лицето й и тутакси изчезна.

— Много мъже не обичат Всички се преструват, че им харесва, но не е така. Някои нямат желание или не могат, защото са пияни или пък се страхуват от жената, на която й се иска.

— А ти си жена, на която й се иска.

— Харесва ми. Харесва ми да го правя с едри мъже. Искам да видя колко и къде са мускулите ти.

— Много са — рекох. — Навсякъде.

— Трябва сама да се убедя, миличък.

— Това ще създаде проблем.

— Дори не си пиеш шампанското — отбеляза тя. — Ако не обичаш шампанско, имам и нещо по-силно.

— Няма нужда.

Сю обаче нехаеше за моите нужди.

— Женен ли си? — попита.

— Нещо такова.