Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

Откъм конюшните към нас се насочи късо подстриган спретнат мъж с високи скули. Беше облечен в кафяво яке за голф, широки панталони и леки обувки. Риза на сиви и сини карета се показваше през отворения цип на якето. Зад ухото му се виждаше миниатюрна слушалка като на онези от тайните служби, а на ревера на якето му бе бодната карфица с буквите SS. Когато приближи, различих очертанията на пистолет под якето.

— Делрой — представи се мъжът.

— Спенсър — казах аз и направих усилие да се поизправя.

— Чух за вас.

— Ясно.

Делрой ме изгледа подозрително. Да не би да мислеше, че го поднасям?

— Ще ти бъда благодарен, ако ми се обаждаш, когато идваш насам.

— Дадено. Ти кога се качи на борда?

— Аз ли?

— Да, кога пое охраната на конете?

— След като застреляха Устрем.

— Вторият кон ли?

— Именно.

— И къде бяхте, когато са се целили в Торнадо?

— Ако това изобщо е вярно — натърти Делрой.

— Според теб конярят си измисля?

— През нашия обръч никой не може да се добере до него.

— Ами другият, Златно копито?

— Стреляли са отдалеч — обясни Делрой. — Не можем да бъдем навсякъде.

— Естествено — кимнах. — Но защо конярят ще лъже?

— Повечето са лъжци.

— Конярите ли?

— На бял човек истината няма да кажат, ако ще и да ги позлатиш — изсумтя Делрой.

— Какво ще рече това SS на значката?

— „Секюрити Саут“.

— А, значи не сте есесовци.

— Моля?

— Нацистки хумор — рекох кротко.

— По-точно?

— Есесовците са били охрана на Хитлер.

— Тия букви значат „Секюрити Саут“.

— Ясно.

Делрой отново се вгледа в мен. Мартин мълчаливо наблюдаваше конете, обикалящи в кръг.

— Едричък си — отбеляза Делрой.

— Старая се — отвърнах.

— Честно казано, мен размерите не ме плашат.

— Колко жалко.

— Ние тук сме професионалисти, всички до един, и хич не ни е притрябвал някакъв си фокусник да се мъкне чак от Бостън, за да ни учи как да си вършим работата.

— Слушалчицата, дето си си боднал, е абсолютно професионална. С нея чуваш ли медицинските съвети на доктор Лора?

— Тук разполагам с дванайсет души, връзката е просто необходимост.

— Военна полиция? — попитах кратко.

— В „Секюрити Саут“ постъпих преди пет години. Преди това работих в Бюрото, а още по преди бях офицер от морската пехота.

— Морската пехота и ФБР — повторих аз. — Забележително.

— А ти какво ще кажеш за себе си?

— Ченгетата ме изхвърлиха.

Делрой отново изсумтя. Мартин все така следеше конете.

— Как, по дяволите, се докопа до чековата книжка на Уолт Клайв? — сопна се бившият морски пехотинец.

Може би се впечатлява от размерите.

— Я дай да сложим всичко на масата, та да можем да го разгледаме — предложи Делрой. — С теб или без теб ние тук ще изпълним мисията си. Ти прави каквото искаш или по-точно онова, което Уолт Клайв иска от теб. Случи ли се обаче да ни се изпречиш на пътя, ще те прегазим. Ясно ли е?

— Поне по-голямата част — отвърнах. — Маргин може да ми помогне, ако нещо се объркам.

— За всичко, свързано с коня — натърти Делрой, минаваш през мен.

Изгледа ме победоносно и се отдалечи.

— Първо Пъд, сега и този — подхвърлих към Мартин.

— Южняшко гостоприемство — рече той разсеяно. Защото все още вниманието му бе изцяло заето от конете.

— Само да сме наясно — продължих мисълта си, — няма да свалям жена ти. И няма да те уча как се тренират коне.

— Жена ми ще бъде разочарована — отбеляза Мартин.

— А конете изобщо не ги е грижа — добавих.

— Такива са си те — заключи Мартин.

Седях в една от стаите на областния полицейския участък в Ламар с човек на име Долтън Бекър. Едър, солиден, спокоен чернокож мъж. С ниско подстригана прошарена коса. Сакото си бе метнал на полуотворената врата. Тирантите на червени и сини Райста се открояваха на фона на бялата му риза Носеше пистолета си затъкнат в колана.

— Искаш ли кока-кола? — предложи той.

— С удоволствие — отвърнах.

— Вони — провикна се Долтън, — две кока-коли.

Скоро вратата се отвори и тържествено се появи силно изрусена млада негърка, която дъвчеше дъвка, Тя остави двете коли на бюрото пред Бекър.

— Благодаря ти, Вони — рече той.

Жената излезе и ни остави сами. Моят домакин ми подаде едната кутийка, отвори своята и отпи.

— Ще ти кажа какво знам. Първо, бяха нападнати три коня. Без да броим онази история, дето уж някой бил стрелял по Торнадо. Един кон умря. И трите нападения бяха извършени, на територията на „Трите кобилки“. Доколкото знам, нападения върху други коне не е имало.