Робърт Паркър - Момиче за сто долара

Поклатих глава.

— Направил си всичко възможно — настоя Хоук.

Не отговорих. По алеята към къщата завиха двама добре облечени мъже. Погледнах си часовника. Беше 11:15 ч. сутринта.

— Ейприл е живяла добре при Патриша Ътли — продължи Хоук. — Но е избягала.

— Мислела си е, че е влюбена — отвърнах аз. Хоук кимна.

— Но е попаднала в нещо като сексуално робство. Така че ти пак я измъкна от това.

— Клубовете „Краун Принс“ — казах аз. — Сигурно оттам е взела идеята за „Момичето мечта“.

— Защото там е било толкова забавно, че е останала с добри спомени — уточни Хоук.

Продължавах да гледам младата жена, която разхождаше четирите кученца. Трите се дърпаха с всички сили и опъваха каишките. Четвъртото, което беше дакел, не се отделяше от краката й.

— Не можеш да я спасиш — настоя Хоук. — Твърде дълго е била в калта. Твърде рано е паднала в нея.

— Знам — отвърнах.

— Сигурно тя е убила Оли Демарс. Точно затова Оли е оставил отключено и е направил така, че да останат сами. Защото е смятал, че ще правят секс…

— Знам.

— Почти е сигурно, че тя е убила и Лайънел в Ню Йорк — продължи Хоук. — Никой друг няма причина да го прави.

— Знам.

Слънцето беше почти над главите ни. В колата беше топло. Двигателят беше спрян, а прозорците бяха отворени. По обяд нямаше много движение. В колата повяваше ветрец, изпълнен с пролетни обещания.

— Тогава защо не я оставиш на Белсън? — попита Хоук. — Нека двамата с Корсети да се оправят.

Не отговорих.

— Добре — каза Хоук. — Ако това не ти харесва, имам друго предложение. Защо не отидеш при нея и не се опиташ да я спасиш за пореден път? Така че да има шанс да те застреля лично?

— Да, мислех си по-скоро за нещо такова — отвърнах аз.

Двамата с Ейприл отново седяхме в апартамента й на последния етаж на къщата. Тя изглеждаше също толкова добре, колкото в онзи зимен ден, когато за пръв път дойде в офиса ми. Дори с джинси и бяла тениска изглеждаше елегантна, а в лицето й имаше малко повече зрялост отпреди.

— Не знам какво имаме да си кажем — каза тя.

— Има много неща, които не знам — отвърнах. — А има някои неща, които вероятно никога няма да науча. Откакто започнахме, всички ме лъжат. Но ето какво е станало според мен.

— За какво говориш? — попита Ейприл.

— Предполагам, че е започнало чисто. Мисис Ътли ти е поверила един от домовете си. Вероятно е било най-вече за да провери как ще потръгне работата. Но ти вече си била влюбена в Лайънел Фарнсуърт, така че нещата бързо са тръгнали на зле.

— Това е абсурдно — заяви Ейприл.

Тя седеше на канапето, подпъхнала босите си крака под себе си, и изглеждаше надменна и спокойна.

— Не знам кога точно и кой се е сетил, но в някакъв момент се е родила идеята за „Момичето мечта“ и двамата с Лайънел сте започнали да източвате пари.

— Пил ли си нещо? — попита Ейприл.

— Недостатъчно — отвърнах. — А след това, по някакъв начин, не знам как точно, ти си разбрала, че Лайънел е замесен в подобни схеми и с други жени — във Филаделфия и в Ню Хейвън. И си развалила сделката. Лайънел се е ядосал, така че е потърсил стария си другар от затвора Оли Демарс, за да те подтикне да размислиш. Тогава ти ме нае да го спра. И аз го направих. Но така ти остана без друг мъж в живота си освен мен. А аз не съм подходящ за романтична връзка.

Ейприл дори не си направи труда да отговори. Само тъжно поклати глава.

— Така че си се хванала с Оли. И Оли достатъчно е навлязъл в бизнеса тук, така че да се сети да вземе няколко от касетите със записи от охранителните камери. Тъй като Оли си е Оли, той сигурно ги е гледал за кеф, но и е осъзнал практическото им приложение — за изнудване. Предполагам, че те е заплашил да извади клиентите на светло, за да се намърда в твоя бизнес.

Ейприл беше започнала да редува последователни изражения на презрение и дистанцираност. В момента пробваше второто и гледаше някъде над рамото ми, навън през прозореца.

— Ти си била наясно, че няма да го убия, ако ме накараш — продължих. — Но си знаела, че ако пак ме помолиш да го разкарам, той ще се раздрънка, а аз ще науча прекалено много подробности от общата картина.

Тя продължи да гледа през прозореца.

— Така че ти си го убила — казах аз.

Ейприл вероятно се беше подготвила за този момент, защото беше ясно накъде отива разговорът. Бавно се обърна към мен и очите й се разшириха.

— Боже господи — каза тя.

— Но така си се озовала отново на стартовата линия — продължих. — С неосъществена мечта и без мъж, който да ти помогне. Така че си възстановила отношенията си с Лайънел.