Робърт Паркър - Момиче за сто долара

— Утре или вдругиден — обещах. — А какво стана със секса по телефона, който спомена?

— Все е по-добре от нищо — каза тя.

Бях на задната седалка на един кадилак с Арни Фишър, а колата бавно се движеше през Сентръл Парк. Между нас и шофьора имаше стъклена бариера. В парка имаше хора, които тичаха за здраве. Дърветата започваха да напълват. Следващата седмица започваше бейзболният сезон. Светът се съживяваше.

— Корсети ми каза, че искаш да поговорим на четири очи.

— Какво смяташ да правиш с Ейприл Кайл?

— Зависи — отвърна Арни.

— От какво?

— На първо място Брукс трябва да одобри всичко, което правя.

— Той или баща му?

— Баща му е в затвора — напомни Арни.

— Честно? — казах аз.

— Така че Брукс върти бизнеса.

— Да бе — възразих. — Брукс не може да завърти и пумпал, ако ще от това да зависи животът му.

— Честно? — каза Арни.

— Старият продължава да управлява всичко чрез теб — казах аз.

Арни сви рамене.

— И какво, ако е така?

— Какво смяташ да правиш с Ейприл Кайл?

Арни се ухили.

— Доста си нахакан за провинциалист.

— Откакто спечелихме бейзболното първенство — обясних. — Все още ли се интересуваш от проекта „Момичето мечта“?

— А ти от какво се интересуваш?

— От Ейприл Кайл.

— Само това?

— Аха.

Арни бавно кимна.

— Корсети каза, че си стабилен. Не отвърнах нищо.

Арни продължи да кима на себе си. После заяви:

— Идеята ни харесва.

— Идеята за „Момичето мечта“? — Да.

— Дори след като ченгетата започнаха да се въртят около нея?

— Очакваме развитие в тази посока — отвърна Арни. — Това не е достатъчно сериозен проблем, че да провали целия проект.

— Тогава какъв е проблемът?

— Не сме доволни от екипа — отвърна Арни. — Момичето не изглежда толкова умно. А мъжът е мръсен пор.

— А, значи познаваш Лайънел — казах аз. Арни се ухили.

— Познавам много като него. Надали са и наполовина толкова умни, колкото си мислят. Думата им не струва нищо. Когато стане напечено, ще те продадат за една бира.

— Можем да работим с другата жена — продължи той. — Но тя не участва.

— Защо просто не вземете идеята и не го направите сами? — предложих.

— Можем — отвърна Арни. — Но работата е там, че ние по принцип не се занимаваме с проституция. Дайън не одобрява този бизнес. Но проектът ни пада от небето. Така че все още мислим. Ако започнем, ще трябва да започнем от нула. А имаме по-добри неща, с които да се захванем.

— Как изобщо се свързаха с вас?

Арни се усмихна.

— Чрез Брукс.

— Ясно — отвърнах. — А той откъде ги познава?

— Познава Фарнсуърт от „Алънуд“.

— Брукс е бил в затвора?

— Ако може да се каже така — отвърна Арни. — Лежа шест месеца и гледа телевизия.

— Значи Брукс харесва идеята?

— Брукс иска да стане играч.

— Гените сякаш отслабват, нали? — отвърнах. — С всяко следващо поколение.

— Той не е Дайън — отвърна Арни. — Но е синът на Дайън. Така че се грижим за него.

— Значи няма значение дали на него му харесва проекта?

— Не особено — каза Арни.

— И ако Патриша Ътли не участва, няма да стане?

— Може би ще се съгласим, ако някой от нашите хора го управлява — отвърна Арни.

Кимнах и попитах:

— Имате ли хора, които разбират от проституция?

— Мацката и Лайънел могат да отговарят за това — обясни Арни. — Нашият човек ще отговаря за финансите.

— Какво се разбрахте последно с тях двамата?

— Те ще ни се обадят — отвърна той. — Защо се интересуваш от Ейприл Кайл?

— Опитвам се да я спася — обясних.

— От какво?

— Не знам — признах.

Когато се върнах в хотела, на гласовата ми поща беше оставено твърде лаконично съобщение:

„Корсети. Чакам те при Фарнсуърт.“

Реших, че мога да отида пеша по-бързо, отколкото с такси. Когато излязох на „Сентръл Парк Уест“, видях полицейски коли — общо пет-шест, включително и комбито на съдебния лекар. Пред кооперацията стояха няколко униформени ченгета и строго гледаха минувачите. Портиерът се мотаеше на входа, обзет от териториална нерешителност.

— Детектив Корсети ми каза да дойда — обърнах се към един як униформен полицай, който стоеше до входа.

— Така ли? Как се казваш? — попита той.

— Спенсър.

— За какво иска да те види?

— Не уточни.

Полицаят изглеждаше раздразнен от този факт. Обърна се, отвори малката месингова вратичка и извади домофона. Погледна го, после се обърна към портиера.

— Ей ти — нареди. — Набери номера на апартамента, попитай за Корсети и го повикай на телефона.