Майкъл Скот - Алхимикът

Бастет се втренчи в племенничката си.

— Вярно ли е? Маша и Бав мъртви ли са?

— Да. — Мориган гледаше към Дий. — Но аз не съм ги убивала. Те умряха по своя воля и продължават да живеят вътре в мен. — За миг очите й проблеснаха в жълто, после в червено, а после в чисто черно, цветовете на трите древни богини.

Дий се изкушаваше да попита как са се озовали в нея, но реши, че всъщност не иска да знае отговора, а и без това сега едва ли беше подходящото време за такъв въпрос.

— Можеш ли да пробудиш момчето? — попита Бастет.

— Да.

— Тогава го направи, племеннице — заповяда Богинята-котка. Насочи вниманието си отново към Дий. Притисна палец отдолу към брадичката му и повдигна главата му. — А ти, ако още веднъж вдигнеш оръжие срещу някого от Древната раса, ще прекараш следващото хилядолетие в едно специално създадено от мен царство на сенките. Повярвай ми, няма да ти хареса. — Тя го пусна и го блъсна настрани. Дий се просна в прахта, все още стискайки меча.

— Кажи ми — заповяда Бастет, като се надвеси над него. — Къде са сега Фламел и близнаците? Къде са отишли?

Дий се надигна разтреперан на крака. Отупа прахта от палтото си и откри още една дупка в меката кожа; никога повече нямаше да купува кожа.

— Той трябва да започне да обучава момичето. Хеката я пробуди , но нямаше възможност да я научи на защитни магии. Тя трябва да се научи да се защитава и да контролира своите сили, преди стимулите от физическия свят да я подлудят.

— Е, къде ще отидат? — изръмжа Бастет. Обгърна с ръце тялото си и потрепери. Облакът, който бе призовала Мориган, бе станал плътен и тъмен, докато се спускаше, и сега висеше току над върховете на дърветата. Въздухът бе изпълнен с влага и дъх на неизвестни билки.

— Няма да остане в Сан Франциско — продължи Дий. — Той знае, че имаме твърде много агенти в града и околността.

Мориган затвори очи и се обърна бавно, после вдигна ръка.

— Те се насочват на юг; усещам едва-едва следата от сребърната аура на момичето. Невероятно мощна е.

— Кой е най-могъщият Древен на юг оттук? — попита бързо Дий. — Някой, вещ в стихийните магии?

— Ендор — отвърна веднага Бастет, — в Охай. Смъртоносната Вещица от Ендор.

— Господарката на въздуха — добави Мориган.

Бастет се наведе и зловонният й дъх облъхна лицето на дребния мъж.

— Знаеш къде трябва да отидеш. Знаеш какво трябва да направиш. Трябва да вземем страниците от Сборника.

— Ами близнаците? — попита той със свито гърло, затаил дъх.

— Ако можеш, залови ги, ако не, убий ги, за да не може Фламел да използва силите им.

После двете с Богинята-врана пристъпиха в сгъстяващия се облак и отлетяха с него, оставяйки доктор Джон Дий сам на затънтения път.

— Как да стигна до Охай? — извика той.

Но не получи отговор.

Дий пъхна ръце в джобовете на съсипаното си кожено палто и пое по тесния път. Мразеше ги, когато се държаха така — отпращаха го, като че ли беше някое хлапе.

Само че нещата щяха да се променят.

Древните обичаха да си мислят, че Дий е тяхна марионетка, тяхно оръдие. Той беше видял как Бастет заряза Синухе, който й служеше поне от век, без дори да го погледне. Знаеше, че ще постъпят по същия начин и с него, ако им се отдаде възможност.

Но доктор Джон Дий смяташе да се погрижи те никога да не получат такава възможност.

Беше късно следобед, когато Джош най-сетне свърна с хамъра по дългия виещ се път, който водеше към малкия град Охай. Напрежението от шестстотин и трийсетте километра непрекъснато шофиране бе отпечатано върху лицето му и макар че компютърът беше дал приблизително време от шест часа и половина, беше му отнело близо девет. Да кара големия хамър по магистралата, бе изненадващо лесно: просто включваше автопилота и го оставяше. Това беше отегчително, но пък извън магистралата, по другите пътища, управлението на хамъра беше истински кошмар. Изобщо не приличаше на компютърните игри. Джипът беше ужасно голям и Джош непрекъснато се тревожеше, че ще прегази нещо. Освен това голямата лъскава, черна кола привличаше вниманието — никога не беше предполагал, че ще са му нужни затъмнени стъкла. Зачуди се какво ли биха си помислили хората, ако знаеха, че колата се управлява от петнадесетгодишно момче.

Пътят зави надясно и пред Джош се появи дългата права главна улица на Охай. Той забави, докато подминаваше „Медиум Бутика“ 40 40 Американска верига окултни магазини. — Б.пр. и Охайския кинотеатър; после светофарът на Сигнал Стрийт светна червено и той спря, приведе се над волана и се взря през зацапаното, покрито с размазани буболечки, предно стъкло. Първото му впечатление, докато гледаше празната улица, беше, че Охай е изненадващо зелен. В Калифорния беше юни — времето, когато повечето растителност пожълтява и вехне, а тук навсякъде имаше зелени дървета, които контрастираха с белия камък на сградите. Точно пред него, от дясната му страна, една ниска, пищно украсена, кула от бял камък се издигаше над пощенския клон на фона на яркото синьо небе, докато отляво встрани от пътя имаше редица магазинчета, подслонени под редица бели каменни арки.