Майкъл Скот - Алхимикът

Водата по острието започна да бълбука, да цвърчи и да пука. И във всяко мехурче се появи едно лице: лицето на Хеката. То продължаваше да мени бързо трите си лика, само втренчените в Дий очи — с маслен цвят и изпълнени с омраза — си оставаха същите.

— Говори с мен — извика Дий. — Заповядвам ти. Защо Фламел дойде тук?

Гласът на Хеката беше слаб и бълбукащ.

— За да се спаси от теб.

— Кажи ми за човешките деца.

Образите, които се появиха върху острието на меча, бяха изненадващо детайлни. Всички те бяха видени от очите на Хеката. Показаха как Фламел пристига с близнаците, показаха двете деца да седят уплашени и пребледнели в очуканата кола.

— Фламел смята, че те са легендарните близнаци, споменати в Сборника.

Мориган и Бастет се приведоха по-близо, без да обръщат внимание на нахлуващото нищо. На запад в небето вече нямаше никакви звезди, луната бе изчезнала и големи части от небето липсваха напълно, а на тяхно място се показваше само чернота.

— Така ли е? — попита Дий.

Следващият образ върху меча показа аурите на близнаците, пламтящи в сребърно и златно.

— Луна и слънце — прошепна Дий. Не знаеше дали да изпитва ужас или въодушевление. Подозренията му се бяха потвърдили. Още от първия миг, когато ги бе видял заедно, беше започнал да се чуди дали тези деца не са всъщност близнаци.

— Това ли са близнаците, чието идване е предречено в легендата? — попита той отново.

Бастет приведе голямата си глава до тази на Дий. Тридесетсантиметровите й мустачки погъделичкаха лицето му, но той не рискува да ги бръсне с ръка, при положение че зъбите й бяха толкова наблизо. Бастет миришеше на мокра котка и тамян; Дий усети, че ще кихне. Богинята-котка посегна към острието, но той улови ръката й. Все едно хвана лъвска лапа и прибраните й нокти внезапно щръкнаха опасно близо до пръстите му.

— Моля те, не докосвай меча; това е деликатна магия. Има време може би за още един-два въпроса — добави той, като кимна към западния хоризонт, където краищата на земята се рушаха и отлитаха като многоцветен прах.

Бастет се втренчи в черното острие. Котешките й зеници горяха.

— Сестра ми има — или по-скоро имаше — много специална дарба. Можеше да пробужда сили у другите. Попитай я дали го е направила с тези човешки близнаци.

Дий кимна, изведнъж проумявайки, защо Фламел бе довел близнаците на това място. Спомни си: в Древния свят бяха вярвали, че Хеката има власт над магията и заклинанията.

— Ти пробуди ли магическите способности на близнаците? — попита той.

Едно-единствено мехурче се пукна.

— Не.

Дий се олюля назад от изненада. Беше очаквал тя да каже да . Значи Фламел се бе провалил, така ли?

Бастет изръмжа.

— Тя лъже.

— Не може да лъже — каза Дий. — Тя отговаря с истината на онова, което я питаме.

— Видях момичето със собствените си очи — изръмжа египетската богиня. — Видях я как размахва камшик от чиста аурална енергия. Никога през живота си не съм виждала такава сила, или поне от Древните времена насам.

Доктор Джон Дий я изгледа остро.

— Видяла си момичето… ами момчето? То какво правеше?

— Него не го забелязах.

— Ха! — рече триумфално Дий и се обърна отново към меча.

Наметалото на Мориган прошумоля и се чу предупреждение.

— Гледай това да ти е последният въпрос, докторе.

Тримата вдигнаха очи и видяха, че непроницаемата чернота вече е стигнала почти до тях. На по-малко от три метра по-нататък светът свършваше в нищото. Дий се обърна пак към меча.

— Пробуди ли момичето?

Едно мехурче се пукна и по меча пробяга образът на Софи — то стана от земята със сияеща сребърна аура.

— Да.

— Ами момчето?

Мечът показа Джош, свит в ъгъла на тъмна стая.

— Не.

Ноктестите ръце на Мориган хванаха Дий за раменете и го изправиха на крака. Той хвана меча и тръсна бълбукащите водни капчици към бързо напиращата пустота.

Странната тройка — високата Бастет, тъмната Мориган и дребният човек — се втурна да бяга, докато светът зад нея рухваше в нищото. Последните останки от армията им — хората-птици и хората-котки — блуждаеха безцелно наоколо. Когато видяха, че водачите им бягат, ги последваха. Скоро всички създания се носеха на изток, към последната оцеляла част от Царството на сенките. Синухе куцаше подир Бастет, зовейки я по име, умолявайки я да спре и да му помогне.

Но светът се разпадаше твърде бързо. Нищото поглъщаше птици и котки, древни дървета и редки орхидеи, магически създания и митични чудовища. Изяде последните останки от магията на Хеката.