Майкъл Скот - Алхимикът

— Това, което искам да ти кажа, е, че не знам на какво е била способна Древната раса. Дали Авраам е правел предсказания в Сборника, или просто е записвал онова, което някак си е видял? Дали е знаел бъдещето, или е можел буквално да го види? — Той се обърна в седалката, за да погледне към Скати. — Ти знаеш ли?

Тя сви рамене и леко се усмихна.

— Аз съм от Следващото поколение; голяма част от Древния свят бе изчезнал още преди да се родя, а Дану Талис отдавна бе потънал под океана. Нямам представа какво са можели да правят. Дали са можели да виждат през времето? — Тя се замисли. — Познавала съм Древни, които, изглежда, притежаваха този дар: Сибила определено можеше, а също и Темида, и Меламп 37 37 Сибила — думата се е използвала като нарицателно за пророчиците в Древна Гърция, произлиза от името на стара богиня; Темида — една от делфийските пророчици, по-късно въздигната в богиня на правосъдието; Меламп — гръцки оракул. — Б.пр. , разбира се. Но те по-често грешаха, отколкото да казват истината. Ако съм научила нещо от пътуванията си, то е, че ние сами създаваме собственото си бъдеще. Виждала съм разтърсващи събития, да идват и да си отиват, без никой да ги е предрекъл, а съм виждала и пророчества — обикновено свързани с края на света — да се провалят.

Една кола ги застигна по тесния междуградски път — първата, която виждаха тази сутрин.

— Ще ти задам въпроса още веднъж — каза Джош, мъчейки се да запази гласа си спокоен. — И този път просто ми дай директен отговор: да или не — всичко, което се случи досега, беше ли предречено в Сборника?

— Не — каза бързо Фламел.

— Май дочувам и едно но — обади се Скати.

Алхимикът кимна.

— Има едно малко но . В Книгата не пише нищо за Хеката или Царството на сенките, нито за Дий, Бастет или Мориган. Но… — Той въздъхна. — Има няколко пророчества за близнаците.

— Близнаците — рече Джош напрегнато. — Имаш предвид близнаците по принцип или конкретно нас двамата със Софи?

— В Сборника се говори за сребърен и златен близнак — двамата, които са един, единият, който е всички. Не е съвпадение това, че аурите ви са чисто златна и сребърна. Така че, да, убеден съм, че Сборника има предвид теб и сестра ти. — Той се приведе към Джош. — И ако ме питаш откога знам това, ето ти отговора: започнах да подозирам едва вчера, когато вие със Софи ми се притекохте на помощ в книжарницата. Хеката потвърди моите подозрения няколко часа по-късно, когато направи аурите ви видими. Давам ти думата си, че всичко, което съм направил, е било, за да ви предпазя.

Джош поклати глава; не беше сигурен дали вярва на Фламел. Отвори уста да попита нещо, но Скати сложи ръка на рамото му, преди да успее да заговори.

— Послушай ме — рече тя. Гласът й бе тих и сериозен и говореше с келтски акцент. — Познавам Никола Фламел от много отдавна. Америка едва бе колонизирана, когато се запознахме. Той може да е опасен и лъжлив, хитър и смъртоносен, добър приятел и непреклонен враг, но е роден във време, когато думата на човек е била наистина ценна. Щом той ти дава думата си, че е направил всичко това за вашата безопасност, съветвам те да му повярваш.

Джош натисна леко спирачката, докато взимаше един завой. Накрая той кимна и изпусна шумно дъх.

— Вярвам ти — каза той на глас. Но някъде в съзнанието си продължаваше да чува последните думи на Хеката към него: „Никола Фламел никога и на никого не казва всичко“ и изпита ясното чувство, че алхимикът все още не му е разкрил всичко, което знае.

Изведнъж Никола потупа Джош по ръката.

— Тук… спри тук.

— Защо, какво има? — попита Скати, посягайки към мечовете си.

Джош даде мигач и отби хамъра от пътя — недалеч от примигващата светеща табела на крайпътно ресторантче.

— Нищо — усмихна се Фламел. — Просто е време за закуска.

— Страхотно. Умирам от глад — рече Скати. — Бих могла да изям кон. Ако не бях вегетарианка… и ако обичах конско, разбира се.

„И ако не беше вампир“ — помисли си Джош, но си задържа устата затворена.

Софи се събуди, докато Скати и Фламел бяха в ресторанта и поръчваха закуска за из път. Както си спеше, изведнъж се изправи рязко на задната седалка. Джош подскочи и извика от изненада.

Той се обърна в шофьорската седалка, застана на колене и се надвеси над облегалката.

— Софи? — повика я той предпазливо. Беше ужасен от мисълта, че нещо странно и древно може да погледне пак през очите на сестра му.

— Не ти трябва да знаеш какво сънувах — рече Софи, като протегна ръце и изпъна гърба си. Вратът й изпука, когато завъртя глава. — Ох, всичко ме боли.