Майкъл Скот - Алхимикът

Стиснал здраво дръжката, Дий опря върха на меча в грубата кора на древното дърво… и натисна.

Екскалибур хлътна без усилие в дървото чак до дръжката. В продължение на един дълъг момент не се случи нищо, а после Игдразил застена. Звукът беше като вой на ранено животно: започна като дълбок тътен и бързо се извиси до писък. На мястото, където дръжката на меча стърчеше от дървото, се появи синьо петно. Като мастило, то плъзна надолу и се пропи в почвата, после мръсносинята светлина потече по дървесните жилки. Виковете на Игдразил се извисяваха все повече и повече, докато не минаха отвъд границата на човешкия слух. Оцелелите Торк Алта изпопадаха на земята, гърчейки се от болка, притиснали ушите си; хората-птици започнаха да кръжат объркано, а хората-котки засъскаха и завиха.

Синьото петно се разнасяше бързо по дървото, покривайки всичко с тънък слой блестящи ледени кристали, които отразяваха светлината. Синьо-черни и пурпурно зелени дъги засияха във въздуха.

Петното плъзна стремително нагоре по ствола на дървото и по клоните му, превръщайки всичко в кристали. Дори огънят не можеше да го спре. Пламъците замръзваха, уловени в движение, после се покриваха с паяжина от пукнатини, като леда върху повърхността на езеро, и се разпадаха на блестящ прах. Там, където синьото петно докосваше листата, те се втвърдяваха и се откъсваха от клоните. Не се спускаха спираловидно към земята: падаха тежко и се трошаха с тихо звънтене, докато клоните, сега солидни парчета лед, се отчупваха от дънера и рухваха с трясък. Дий отскочи встрани, за да не бъде пронизан от еднометров замръзнал клон. Хвана дръжката на Екскалибур и измъкна каменното острие от древното дърво, после хукна да търси прикритие.

Игдразил умираше. Големи парчета кора се откъсваха от него като огромни парчета от ледена шапка и се разбиваха на земята, осейвайки прекрасния пейзаж на царството с късове остър като бръснач лед.

Като внимаваше за падащи клони, Дий хукна покрай дървото; трябваше да види Хеката.

Триликата богиня умираше.

Застанала неподвижна пред разпадащия се Игдразил, Хеката сменяше трите си облика — младост, зрялост и старост — през няколко секунди. Промяната ставаше толкова бързо, че плътта й нямаше време да се приспособи и тя оставаше между различни фази: млади очи на старо лице, момичешка глава върху женско тяло, женско тяло с детски ръце. Вечно изменящата й се рокля бе загубила всякакъв цвят и беше станала чисто черна, също като кожата й.

Дий застана до Мориган. Бастет се върна при тях и тримата заедно започнаха да съзерцават последните мигове на Хеката и Игдразил.

Световното дърво вече беше почти изцяло синьо, покрито с ледена кора. Замръзналите корени бяха щръкнали от земята, нарушавайки идеалната й повърхност и изравяйки дълбоки бразди в почвата. Огромни дупки бяха зейнали в гигантския ствол и разкриваха овалните стаи вътре, които бяха покрити с петна син лед.

Преображенията на Хеката се забавиха. Промяната отнемаше по-дълго време, защото синьото петно вече пълзеше нагоре по тялото й и втвърдяваше кожата й, превръщайки я в ледени кристали.

Мориган хвърли поглед към меча в ръката на Дий, после бързо го отмести.

— Дори след толкова много години в наша служба, доктор Дий, ти все още можеш да ни изненадаш — каза тя тихо.

— Не знаех, че Ледения меч е у теб.

— Радвам се, че го донесох — рече Дий, без да й отговаря директно. — Изглежда, Хеката е била по-силна, отколкото подозирахме. Поне моето предположение, че силата й е свързана с дървото, бе правилно.

Това, което бе останало от Игдразил, вече представляваше плътен леден блок. Хеката също беше напълно покрита със слой от лед, макар че зад сините кристали очите й с цвят на масло бяха ясни и живи. Върхът на дървото започна да се топи и мръсна вода потече по кората, прорязвайки в нея дълбоки бразди.

— Когато осъзнах, че тя има силата да неутрализира вашите магии, разбрах, че трябва да направя нещо — рече Дий. — Видях как котките и птиците се връщат към първоначалния си вид.

— Това не беше дело на Хеката — изръмжа внезапно Бастет със зверски глас.

Мориган и Дий се обърнаха, за да погледнат Богинята — котка. Създанието вдигна косматата си ноктеста лапа и посочи през поляната.

— Беше момичето. Някой говореше чрез него, някой, който знае всичките ми имена, някой, който използва аурата на момичето, за да създаде камшик от чиста енергия: ето какво неутрализира магиите ни.

Дий погледна към мястото, където бе видял Фламел, Скати и близнаците, събрани около един дъб. Но там нямаше и помен от тях. Той възнамеряваше да заповяда на оцелелите котки и птици да ги намерят, когато видя Синухе да се изправя с олюляване. Възрастният мъж беше опръскан с кал и кръв, макар, изглежда, кръвта не беше негова, и бе изгубил единия от извитите си бронзови мечове. Вторият беше прекършен надве.