Майкъл Скот - Алхимикът

Очите на Софи се отвориха широко и тя се усмихна… и Джош внезапно осъзна, че за първи път в своя живот се страхува от собствената си сестра. Знаеше, че това не е неговата Софи; това ужасяващо създание не можеше да е неговата близначка.

Когато момичето заговори, гласът й представляваше грубо грачене.

— Нямаш представа какво мога да ти причиня.

Огромните котешки очи на Бастет премигнаха с изненада.

— Нищо не можеш да ми направиш, момиченце.

— Не съм момиченце. Ти може да си много стара, но никога не си срещала нещо като мен. Аз притежавам сурова сила, която може да неутрализира магията ти. Мога да я използвам, за да върна котките и птиците към естествената им форма. — Софи наклони глава на една страна — жест, който Джош добре познаваше; сестра му правеше така, когато внимателно слушаше някого. После протегна ръце към Тъмната древна. — Какво мислиш, че ще стане, ако те докосна?

Бастет изсъска една заповед и трима едри човека-котки се втурнаха към момичето. Софи махна с ръка и от нея излетя дълга, подобна на камшик, виеща се спирала от сребърна енергия. Тя докосна всяка от котките и те мигновено се заковаха намясто, после се затъркаляха и се загърчиха по земята, превръщайки се в съвсем обикновени котки — две късокосмести и една рошава персийска. Когато се опомниха — хукнаха да бягат, мяучейки жално.

Софи размаха камшика над главата си, пръскайки капчици течно сребро във всички посоки.

— Нека ти покажа малка част от това, на което съм способна… — Сребърният камшик плющеше, докато тя се приближаваше.

Скати изведнъж осъзна, че трима от противниците й са се превърнали в странстващ дрозд, мексиканска чинка и пойна овесарка, докато човекът-котка с екзотична външност точно пред нея се превърна в смутена сиамска котка.

Софи отново и отново плющеше със сребърния камшик, отблъсквайки нападателите, навсякъде летяха капки сребро и все повече хора-котки и хора-птици се връщаха към естествената си форма.

— Дръпни се от Никола — каза тя, без устните й да се движат в синхрон с думите, — иначе ще разберем каква е твоята истинска форма, Бастет, наричана още Мафдет, Сехмет и Менхит.

Бастет бавно отстъпи от Фламел и се изправи в целия си огромен ръст. Очите й с котешки зеници бяха разширени, а устата й — здраво стисната.

— Отдавна никой не ме е наричал с тези имена. Коя си ти… със сигурност не си съвременно човешко момиче?

Устата на Софи се раздвижи, а думите се забавиха с миг-два.

— Пази се от това момиче, Бастет. То е твоята гибел.

Козината на Бастет се наежи, а голите й ръце настръхнаха. После тя бавно отстъпи, обърна се и побягна към горящия Игдразил. За първи път от хилядолетия беше уплашена.

Никола се изправи с мъка на крака и тръгна, олюлявайки се, към Софи, Джош и Скати. Приближи Софи.

— Пернел? — прошепна той.

Софи обърна към него невиждащи очи. Устата й се раздвижи, а после, като в лошо дублиран филм, се появиха думите.

— Аз съм в Сан Франциско, държат ме в подземието на „Енох Ентърпрайзис“. Добре съм и нищо не ме застрашава. Отведи децата на юг, Никола. — Настъпи дълга тишина, а когато заговори отново, думите излязоха по-бързо, отколкото устните на Софи можеха да се движат; сребърната аура на момичето започна да гасне, а очите й да се затварят. — Отведи ги при Вещицата.

Доктор Джон Дий започваше да се ядосва наистина. Всичко се разпадаше и, изглежда, щеше да се наложи да вземе активно участие в битката.

Фламел, Скати и близнаците бяха успели да се измъкнат от Игдразил и сега се биеха в другия край на поляната, на не повече от сто и осемдесет метра от него, но той не можеше да стигне до тях — това би означавало да прекоси бойното поле. Последните Торк Алта както в човешки, така и в глигански облик, продължаваха да се сражават с хора-котки и хора-птици. Натаирите вече бяха сразени. Отначало крилатите гущери бяха внесли хаос и объркване сред котките и птиците, но на земята бяха тромави и непохватни и повечето бяха убити, след като кацнаха. Внушителната армия на Торк Алта вече бе значително оредяла и Дий предполагаше, че до един час в Америка вече няма да останат глигани-превръщенци.

Но той не можеше да си позволи да чака толкова дълго. Трябваше да се добере до Фламел. Трябваше да вземе страниците от Сборника колкото се може по-скоро.

От скривалището си зад туфа храсти Дий наблюдаваше Древните. Хеката стоеше на входа на своето дърво-дом, оградена от последните Торк Алта от нейната лична стража. Докато глиганите се биеха с котките и птиците, Хеката сама се бе изправила срещу обединените сили на Мориган и Бастет.