Майкъл Скот - Алхимикът

Какво бе направила Хеката? Не — какво бе направил Фламел? В дъното на всичко стоеше алхимикът. Той беше виновен. Богинята не искаше да пробужда близнаците — знаеше опасностите. Но Фламел бе настоял и сега заради алхимика райското царство на Хеката бе опустошено, а сестра му не го разпознаваше.

Когато Джош започна работа в книжарницата на мъжа, когото познаваше като Ник Флеминг, го смяташе за малко странен, може би дори леко шантав. Но след като го опозна, започна наистина да го харесва и да му се възхищава. Фламел бе всичко онова, което бащата на Джош не беше. Беше забавен и се интересуваше кажи-речи от всичко, което Джош вършеше, а познанията му бяха невероятни. Джош знаеше, че баща му Ричард е наистина щастлив единствено когато стои пред аудитория, пълна със студенти, или гази до коленете в кал.

Флеминг беше различен. Когато веднъж Джош му цитира Барт Симпсън 35 35 Анимационен герой от филмчето „Семейство Симпсън“. — Б.пр. , Флеминг му отвърна с Граучо Маркс 36 36 Американски комик, известен с остроумните си каламбури, един от знаменитите братя Маркс. — Б.пр. , а после запозна Джош с филмите на братя Маркс. Двамата споделяха любовта си към музиката, макар че вкусовете им бяха съвсем различни; Джош запозна Ник с „Грийн Дей“, „Лам“ и Дайдо. Флеминг му препоръча Питър Гейбриъл, „Дженезис“ и „Пинк Флойд“. Когато Джош даде на Фламел да послуша малко ембиънт и транс на неговия айпод, Фламел му зае дискове на Майк Олдфийлд и Брайън Ино. Джош въведе Ник в света на блоговете и му показа блога, който поддържаха двамата със Софи, и дори започнаха да обсъждат дали да не изложат цялата стока на книжарницата в интернет.

С времето Джош започна да приема Флеминг като по-голям брат, какъвто винаги му се беше искало да има. А сега този човек го бе предал.

Всъщност той от самото начало беше подвел Джош. Дори не се казваше Ник Флеминг. А в съзнанието на Джош започваше да се оформя ужасен въпрос. Вперил очи в пътя отпред, той попита тихо:

— Знаеше ли, че всичко това ще се случи?

Фламел се облегна в голямата кожена седалка и погледна към Джош. Алхимикът се намираше отчасти в сянка и стискаше с две ръце препасания през гърдите му колан.

— Че кое ще се случи? — попита той предпазливо.

— Знаеш ли, аз не съм дете — почти извика Джош, — затова не говори с мен като с такова. — На задната седалка Софи измънка нещо насън и той се опита да овладее гласа си. — Твоята безценна Книга наистина ли е предсказала всичко това? — Дочу как Скати се размърда на задната седалка и усети, че тя се е привела напред, за да чуе отговора на алхимика.

Фламел се забави доста, преди да отговори. Накрая рече:

— Има някои неща, които трябва да знаеш за Книгата на Авраам Мага. — Видя, че Джош се кани да каже нещо, и побърза да продължи: — Нека да довърша. Винаги съм знаел, че Сборника е стар — започна той, — макар че никога не съм знаел колко точно. Вчера Хеката каза, че е била там, когато Авраам го е създал, което означава, че трябва да е станало преди поне десет хиляди години. Тогава светът е бил съвсем различно място. Общоприетото схващане е, че човечеството се е появило през Каменната епоха. Но истината е много по-различна. Древната раса е управлявала земята. В нашите митове и легенди се съдържа истина. Ако се вярва на историите — продължи той, — те са притежавали способността да летят, имали са кораби, които можели да прекосяват океаните, умеели да контролират климата и дори усъвършенствали онова, което ние наричаме клониране. С други думи, имали са достъп до наука, толкова напреднала, че ние бихме я нарекли магия.

Джош поклати глава. Това беше прекалено шантаво, за да го приеме.

— И преди да кажеш, че всичко това е пресилено, помисли си само колко е напреднала човешката раса през последните десет години. Ако например някой беше казал на родителите ви, че ще могат да носят цялата си музикална колекция в джоба, щяха ли да му повярват? Сега разполагаме с телефони, чиято изчислителна мощност е по-голяма от онази, използвана за изпращането на първите ракети в космоса. Имаме електронни микроскопи, с които можем да видим отделните атоми. С лекота церим болести, които само преди петдесет години са били смъртоносни. И скоростта на развитието непрекъснато нараства. Днес сме в състояние да правим онова, което вашите родители биха отхвърлили като невъзможно, а бабите и дядовците ви биха сметнали за магия.

— Ти не отговори на въпроса ми — рече Джош. Внимаваше да не превиши скоростта; не можеха да си позволят да бъдат спрени от полицаи.