Майкъл Скот - Алхимикът

А после погълна слънцето, светът потъна в мрак и престана да съществува.

Мориган и Бастет изскочиха от преплетените храсти, носейки Джон Дий помежду си. В следващия миг стената от листа изчезна и се появиха множество криволичещи пътеки, водещи към връх Тамалпайс. Те се спънаха и Дий се просна в прахта.

— Сега какво? — изръмжа Бастет. — Ние загубихме ли, те победиха ли? Унищожихме Хеката, но тя е пробудила момичето.

Джон Дий се изправи несигурно на крака и отупа съсипаното си палто. Ръкавът беше ожулен и разкъсан и имаше дупка колкото юмрук в хастара. Той внимателно избърса Екскалибур и го плъзна обратно в скритата ножница.

— Не върху момичето трябва да се съсредоточим сега, а върху момчето. Момчето е ключът.

Мориган поклати глава и перата прошумоляха.

— Говориш с гатанки. — Тя вдигна поглед към ясното утринно небе и точно над тях се появи рехав сив облак.

— Той е видял пробуждането на огромните магически сили на сестра си; какво мислиш, че чувства сега? Уплаха, яд, завист? Самота? — Той погледна към Богинята-котка. — Момчето е поне толкова могъщо, колкото момичето. Има ли някой друг на този континент, при когото Фламел би могъл да го заведе, за да бъде дарбата му пробудена ?

— Черната Анис е в Кетскилс — обади се Мориган, в гласа й ясно се долавяше предпазлива нотка.

— Тя е непредвидима — рече Дий, — много вероятно е да го изяде.

— Чух, че Персефона 38 38 Богиня на подземното царство в гръцката митология. — Б.пр. била в Северна Канада — каза Бастет.

Дий поклати глава.

— Годините, прекарани в царството на Подземния свят, са я побъркали. Тя е по-опасна, отколкото можете да си представите.

Мориган придърпа наметалото по-плътно около раменете си. Облакът над нея се уплътни и се спусна по-ниско.

— Значи в Северна Америка няма никой. Попадала съм на Ноктикула в Австрия и знам, че Ерихто 39 39 Легендарна вещица от гръцката област Тесалия. — Б.пр. още се крие в Тесалия…

— Грешиш — прекъсна я Дий. — Има една, която може да пробуди момчето.

— Коя? — изръмжа навъсено Бастет, бърчейки муцуна.

Доктор Джон Дий се обърна към Богинята-врана.

— Ти би могла.

Мориган се отдръпна от Дий, черните й очи бяха опулени от изненада, а заострените й зъби се впиха в синкавата плът на тънките й устни. По черното й наметало пробяга трепет, разрошвайки всички пера.

— Грешиш — изсъска Бастет. — Моята племенница е от Следващото поколение, тя няма необходимата сила.

Дий се обърна с лице към Богинята-врана. Дори да знаеше, че играе опасна, дори смъртоносна игра, не го показваше.

— Някога това може и да е било вярно. Но сега силите на Мориган са много, много по-големи отпреди.

— Племеннице, за какво говори той? — попита Бастет.

— Бъди много внимателен, човеко — изкряска Богинята — врана.

— Моята лоялност не подлежи на съмнение — отвърна бързо Дий. — Служил съм на Древните в продължение на половин хилядолетие. Просто търся начин да постигнем целта си. — Той приближи Мориган. — Някога, също като Хеката, ти имаше три лица: беше Мориган, Маша и Бав. За разлика от Хеката обаче, ти и двете ти сестри заемахте три тела. Само съзнанията ви бяха свързани. Поотделно бяхте могъщи, а заедно непобедими. — Дий направи пауза, сякаш си събираше мислите, но всъщност искаше да се увери, че е стиснал здраво Екскалибур под палтото си. — Кога реши да убиеш сестрите си? — попита той небрежно.

С ужасяващ писък Мориган се хвърли към Дий.

Но се спря.

За миг черното каменно острие на Екскалибур се бе появило току до гърлото й и по него пращеше и искреше синя светлина. Змийската дръжка оживя и засъска срещу нея.

— Моля те — усмихна се Дий смразяващо. — Днес вече съм отговорен за смъртта на една Древна. Не искам да добавям още една към бройката. — Докато говореше, наблюдаваше и Бастет, която опитваше да го заобиколи откъм гърба. — Мориган има силата да пробуди момчето — каза той бързо. — Тя притежава силата и знанията на двете си сестри. Ако успеем да пробудим момчето и да го привлечем на наша страна, ще си спечелим невероятно могъщ съюзник. Спомнете си пророчеството: двамата, които са един, и единият, който е всички. Един да спаси света и един да го унищожи.

— А кой от двамата е момчето? — попита Бастет.

— Ще бъде, какъвто го направим ние — рече Дий, а очите му се стрелкаха от Мориган към Бастет и обратно.

Внезапно Бастет се озова до него и огромният й нокът опря гърлото му. Тя го повдигна леко, карайки го да се изправи на пръсти и да погледне в смразяващите й очи. За един-единствен миг той се подвоуми дали да замахне с меча, но знаеше, че Богинята-котка е по-бърза, много по-бърза, отколкото той някога би могъл да бъде. Щеше да забележи трепването на раменете му и просто щеше да му отсече главата.