Майкъл Скот - Магьосникът

— Поисках аудиенция при кардинал Ришельо и му поднесох книгата като дар.

— Подарил си му я? Той знаеше ли какво представлява?

— Разбира се. „Книгата на Авраам“ е придобила голяма слава, Джош… или може би е по-подходящо да кажа „позорна слава“. Потърси този израз следващия път, като влезеш в интернет.

— А кардиналът знаеше ли кой си? — попита момчето. Докато слушаше Фламел, му беше лесно — толкова лесно — да повярва на всичко, което той казваше. А после си спомни колко убедителен беше Дий в Охай.

Алхимикът се усмихна на спомена.

— Кардинал Ришельо вярваше, че съм един от потомците на Никола Фламел. И така, ние му подарихме „Книгата на Авраам“ и той я прибра в библиотеката си. — Никола се изсмя тихо и поклати глава. — Най-сигурното място в цяла Франция.

Джош се намръщи.

— Но несъмнено, когато я е погледнал, той е видял, че текстът се движи.

— Пернел наложи илюзия върху книгата. Това е особен вид магия: изумително прост, както изглежда, макар че аз така и не успях да го усвоя, така че когато кардиналът я погледне, да вижда в нея онова, което очаква: страници, изписани със завъртени гръцки и арамейски букви.

— Дий хвана ли ви?

— Почти. Измъкнахме се по Сена в една баржа. Самият Джон стоеше на „Пон Ньоф“ 22 22 Известен мост в Париж. — Б.пр. заедно с дузина мускетари и стреляха десетки пъти подире ни.

Не улучиха; въпреки репутацията им, мускетарите бяха ужасни стрелци — добави той. — Две седмици по-късно с Пернел се върнахме в Париж, проникнахме с взлом в библиотеката и си откраднахме книгата обратно. Така че, предполагам, би могло да се каже, че Дий е прав — заключи той. — Аз наистина съм крадец.

Джош продължи мълчаливо напред. Нямаше представа на какво да вярва. Искаше му се да повярва на Фламел. Докато работеше с него в книжарницата, беше започнал да го харесва и уважава. Искаше да му се довери… но все пак не можеше да му прости, че бе поставил Софи в опасност.

Никола се огледа нагоре-надолу по улицата, а после сложи ръка на рамото на момчето и го поведе между спрелите коли на улица „Дюнкерк“.

— Просто в случай че ни следят — каза той тихо, почти без да мърда устни, докато двамата притичваха сред ранния трафик.

След като пресякоха улицата, Джош махна ръката на Никола от рамото си.

— Това, което каза Дий, звучеше много логично — продължи той.

— Сигурен съм — отвърна Фламел със смях. — През дългия си и пъстър живот доктор Джон Дий е бил какъв ли не: маг и математик, алхимик и шпионин. Но чуй какво ще ти кажа, Джош, той често е бил негодник и винаги — лъжец. Дий е майстор на лъжите и полуистините и е упражнявал и усъвършенствал това умение в най-опасното време — Елизабетинската епоха. Знае, че най-добрата лъжа е онази, която е обвита около зрънце истина. — Той замълча, а очите му шареха по тълпата, сновяща около тях. — Какво друго ти каза?

Джош се поколеба за миг, преди да отговори. Изкушаваше се да не разкрива целия си разговор с Джон, но после осъзна, че вероятно вече е казал твърде много.

— Дий каза, че си използвал магиите в Сборника само за собствена изгода.

Никола кимна.

— Истина е. Използвах магията за безсмъртие, за да поддържам себе си и Пернел живи, това е вярно. И използвах рецептата за философския камък, за да превръщам обикновени метали в злато, и въглени — в диаманти. Търговията с книги не носи много пари, повярвай ми. Но ние си правим само толкова богатства, колкото са ни нужни — не сме алчни.

Джош избърза пред Фламел, обърна се и застана с лице към него.

— Не става въпрос за пари — тросна се той. — Би могъл да направиш толкова повече с онова, което е в книгата. Дий каза, че тя може да се използва, за да превърне този свят в рай, да лекува всички болести, дори да възстанови околната среда. — Струваше му се непонятно как може някой да не иска да стори това.

Никола спря пред Джош. Очите му бяха почти на едно ниво с тези на момчето.

— Да, в Книгата има магии, които биха могли да направят това и много, много повече — каза той сериозно. — Зървал съм в нея магии, които биха могли да превърнат този свят в пепелище, и други, които биха накарали пустините да разцъфтят. Но, Джош, дори да можех да направя тези магии — а аз не мога, — не на мен се полага да използвам материала в Книгата. — Бледите очи на Фламел се впиха в тези на момчето и Джош разбра без никакво съмнение, че алхимикът казва истината. — Двамата с Пернел сме само Пазители на Книгата. Ние просто я съхраняваме, докато се появи възможност да я предадем на истинските й собственици. Те ще знаят как да я използват.