Майкъл Скот - Магьосникът

— Повярвай ми, правя го от много дълго време. Номерът е да вървиш, като че ли имаш пълното право да си тук. Полицаите са обучени да си отварят очите за хора, които изглеждат и се държат подозрително.

— Не мислиш ли, че ние спадаме и към двете категории? — попита Джош.

— Изглеждаме, сякаш мястото ни е тук, и това ни прави невидими.

Минаха край група от трима полицаи, които дори не погледнаха към тях. Джош забеляза, че всеки от тях носи различна униформа и те като че ли спореха.

— Добре — каза Никола, когато се отдалечиха толкова, че онези да не могат да ги чуят.

— Какво е добре?

Алхимикът наклони леко глава в посоката, от която идваха.

— Видя ли различните униформи?

Момчето кимна.

— Франция има сложна полицейска система. А Париж — още по-сложна. Съществуват Национална полиция, Национална жандармерия и Полицейска префектура. Явно Макиавели полага всички усилия, за да ни открие, но голямата му грешка винаги е била, че смята, че другите хора се ръководят от същата студена логика като него. Изглежда си мисли, че като изкара всички тези полицейски сили по улиците, те няма да правят нищо друго, освен да ни търсят. Само че между различните подразделения съществува силно съперничество и без съмнение всеки иска да си припише заслугата за залавянето на опасните престъпници.

— Сега такива ли ни направи? — попита Джош, без да може да скрие внезапната горчивина в гласа си. — Преди два дни ние със Софи си бяхме нормални, щастливи хора. А виж ни сега: трудно ми е да позная собствената си сестра. Преследват ни, нападат ни разни чудовища, а сега сме и в полицейския списък за най-издирвани лица. Ти ни направи престъпници, господин Фламел. Но на теб не ти е за първи път да си престъпник, нали? — сопна се той. Натика ръце дълбоко в джобовете си и ги стисна в юмруци, за да не се разтреперят. Беше уплашен и ядосан, а страхът го правеше безразсъден. Никога по-рано не беше говорил така на възрастен човек.

— Не — отвърна меко Никола и бледите му очи заблестяха опасно. — Наричали са ме престъпник. Но само враговете ми. Струва ми се — добави той след дълга пауза, — че си говорил с доктор Дий. А единственото място, където си могъл да го срещнеш, е Охай, защото само тогава те изпуснах от поглед.

На Джош и през ум не му мина да отрича.

— Срещнах Дий, докато вие тримата бяхте заети с Вещицата — призна той с предизвикателен тон. — Той ми разказа много неща за теб.

— Не се и съмнявам — промърмори Фламел. Изчака на бордюра, докато покрай тях прелетяха дузина ученици на велосипеди и мотопеди, после закрачи през улицата. Момчето забърза след него.

— Каза, че никога на никого не казваш всичко.

— Вярно е — съгласи се Никола. — Ако кажеш всичко на хората, ги лишаваш от възможността да се учат.

— Каза, че си откраднал „Книгата на Авраам“ от Лувъра.

Алхимикът измина още няколко крачки, преди да кимне утвърдително.

— Е, предполагам, че това също е вярно — каза той, — макар че нещата не са толкова еднозначни, колкото би искал да ги изкара Джон. През XVII век книгата за кратко попадна в ръцете на кардинал Ришельо.

Джош поклати глава.

— Кой е този?

— Не си ли чел „Тримата мускетари“? — попита изумено Фламел.

— Не. Даже филма не съм гледал.

Никола поклати невярващо глава.

— Имам една бройка в книжарницата… — започна той, после млъкна. Когато в четвъртък бе напуснал книжарницата, тя представляваше потрошена развалина. — Ришельо се появява в книгите, а също и във филмите. Той беше истинска личност и бе известен като l’Eminence rouge — Червения кардинал, — нарекоха го така заради червените му одежди — обясни Фламел. — Беше първи министър на крал Луи XIII, но в действителност управляваше страната. През 1632 година Дий успя да ни вкара в капан двамата с Пернел в една част на стария град. Тварите му ни бяха обкръжили; в земята под нозете ни имаше плътоядци, във въздуха — зловрани, а баван-ши 21 21 В шотландската митология — вампирки, които примамват млади мъже на уединени места и им изпиват кръвта. — Б.пр. ни гонеха по улиците. — Фламел размърда неловко рамене при спомена и се огледа, сякаш очакваше да види как създанията се появяват отново. — Започнах да си мисля, че ще се наложи да унищожа Сборника, за да не попадне в ръцете на Джон. Тогава Пернел предложи една последна възможност: да скрием книгата пред очите на всички. Беше просто и гениално!

— И какво направихте? — попита Джош, завладян от любопитство.

Зъбите на алхимика блеснаха при кратката му усмивка.