Майкъл Скот - Магьосникът

— В много лошо настроение съм — каза тя на безупречен френски. — Повярвайте ми, изобщо не ви се иска да се биете с мен.

— Скати… — изсъска тревожно Джош.

— Не сега — сопна се Девата-воин на английски. — Не виждаш ли, че съм заета?

— Да, ама скоро ще си още по-заета — извика момчето. — Много по-заета. Погледни навън.

По улицата право към кафенето тичаше полицейски отряд за борба с безредиците — в черни защитни облекла, шлемове, покриващи цялата глава, и щитове, — въоръжен с палки и пушки.

— RAID 13 13 Съкращение от Recherche Assistance Intervention Dissuasion — антитерористично подразделение във френската полиция. — Б.пр. — прошепна ужасено сервитьорът.

— Същото като SWAT 14 14 Съкращение от Special Weapons And Tactics — специално подразделение на американската полиция. — Б.пр. — каза Скатах на английски, — само че са по-корави. — В гласа й прозвуча почти задоволство. Тя хвърли кос поглед към и попита рязко на френски: — Тук има ли заден изход?

Вцепенен от шока, сервитьорът се взираше в приближаващия отряд и не реагира. Скати замахна с нунчакуто и заобленият му край профуча толкова близо до лицето на мъжа, че вятърът го накара да премигне.

— Има ли заден изход? — попита тя отново, само че на английски.

— Да, да, разбира се.

— Тогава изведи приятелите ми.

— Не… — започна Джош.

— Нека и аз да направя нещо — каза Софи. През съзнанието й прелитаха дузина магии за вятър. — Мога да помогна…

— Не — възпротиви се момчето и посегна да хване близначката си, точно когато русата й коса запука от сребърни искри.

— Вън! — извика Девата-воин и изведнъж сякаш цялото й лице се промени, скулите и брадичката изпъкнаха, а зелените й очи станаха огледални. За миг в лицето й се появи нещо древно, първично и съвсем чуждо. — Аз мога да се погрижа за това. — Тя развъртя нунчакуто, образувайки непробиваем щит между себе си и двамата полицаи. Единият вдигна стол и го хвърли към нея, но нунчакуто го направи на трески.

— Ру, изведи ги веднага оттук! — изръмжа Скати.

— Насам — каза ужасеният сервитьор на английски с американски акцент. Той се втурна край близнаците и ги поведе по тесен, студен коридор. Излязоха в малък, зловонен двор, задръстен от кофи за боклук и парчета от счупени ресторантски мебели, сред които се търкаляше даже отдавна захвърлена новогодишна елха. Зад тях се разнесе звук от трошащо се дърво.

Ру посочи към една червена порта и продължи на английски. Лицето му беше бледо като тебешир.

— Оттам се излиза в уличката. Свийте наляво за улица „Дюнкерк“; надясно ще излезете до метростанцията на Гар дю Нор. — Зад тях се чу ужасен трясък, последван от звука на разбиващо се стъкло. — Вашата приятелка сериозно го е загазила — измуча той жално. — Тези спецчасти ще потрошат кафенето. Как ще обясня това на собственика?

Отвътре се чу нов трясък. Една керемида се плъзна от покрива и се разби на двора.

— Хайде, вървете. — Той завъртя номерата на катинара с цифров код и отвори вратата.

Софи и Джош не му обърнаха внимание.

— Какво да правим? — попита Джош близначката си. — Да вървим ли, или да останем?

Сестра му поклати глава. Погледна към Ру и снижи гласа си до шепот.

— Няма къде да отидем, не познаваме никого в този град, освен Скати и Никола. Нямаме никакви пари, нито паспорти.

— Бихме могли да отидем в американското посолство. — Джош се обърна към сервитьора. — В Париж има ли американско посолство?

— Да, разбира се, на „Габриел“, до хотел „Крийон“. — Младежът с бръснатата глава трепна, щом мощен тътен разтресе цялата сграда, изпълвайки въздуха с миниатюрни частици прах. Стъклото на прозореца до тях се напука от горе до долу и още керемиди се посипаха от покрива.

— А какво ще им кажем в посолството? — попита Софи. — Те ще искат да знаят как сме се озовали тук.

— Били сме отвлечени? — предложи Джош. А после го прониза една внезапна мисъл и той усети, че му призлява. — Ами какво ще кажем на мама и татко? Как ще им обясним това?

Съдове дрънчаха и се чупеха, а после се разнесе силен трясък.

Софи наклони глава на една страна и отметна косата зад ухото си.

— Това беше главната витрина. — Тя направи крачка назад към вратата. — Трябва да й помогна. — Струйки мъгла плъзнаха от пръстите й, докато посягаше към дръжката.

— Не! — Джош я сграбчи за ръката и между тях пропука статично електричество. — Не можеш да използваш силата си — прошепна той напрегнато. — Прекалено си изтощена; спомни си какво каза Скати. Можеш да избухнеш в пламъци.