Майкъл Скот - Магьосникът

Младата китайка зад щанда беше облечена в съдрани и оръфани дрехи, които според Никола ставаха само за боклука, но той предположи, че вероятно струват цяло състояние. Носеше тежък готически грим и бе заета да лакира ноктите си, когато Фламел застана пред щанда.

— Три евро за петнайсет минути, пет за трийсет, седем за четирийсет и пет, десет за час — избъбри тя на ужасен френски, без да вдига поглед.

— Искам да проведа международен разговор.

— В брой или с кредитна карта? — Девойката още не бе вдигнала глава и Никола забеляза, че почерня ноктите си не с лак, а с флумастер.

— С кредитна карта. — Искаше да запази малкото налични пари, с които разполагаше, за да купи някаква храна. Макар че той самият ядеше рядко, а Скатах изобщо не ядеше, трябваше да храни децата.

— Използвайте кабинка номер едно. Инструкциите са на стената.

Фламел влезе в стъклената кабинка и затвори вратата зад себе си. Виковете на учениците заглъхнаха, но тясното помещение миришеше силно на застояла храна. Той прочете бързо инструкциите, докато вадеше от задното отделение на портфейла си кредитната карта, която бе използвал, за да купи горещ шоколад на близнаците. Тя беше на името на Ник Флеминг — името, което Никола бе използвал през последните десет години — и той за миг се зачуди дали Дий или Макиавели не можеха да го проследят чрез нея. Знаеше, че със сигурност могат, но една бърза усмивка изкриви тънките му устни: какво значение имаше? Щяха само да разберат, че той е в Париж — нещо, което и без това вече знаеха. Следвайки инструкциите на стената, Фламел набра кода за международен достъп, а после и номера, който Софи бе измъкнала от спомените на Вещицата от Ендор.

Линията пропукваше и цъкаше от презокеанските смущения, а после, на повече от девет хиляди километра оттам, един телефон зазвъня. Беше вдигнат на второто позвъняване.

— „Охай Вали Нюз“. С какво мога да ви помогна? — Гласът на младата жена беше изненадващо ясен.

Никола нарочно използва силен френски акцент.

— Добро утро… или по-скоро за вас е добър вечер. Радвам се да ви открия още в офиса. Обажда ви се мосю Монморанси от Париж, Франция. Аз съм репортер във вестник „Монд“. Току-що видях в интернет, че там сте преживели доста вълнуваща вечер.

— Божичко, новините наистина се разпространяват бързо, господин…

— Монморанси.

— Монморанси. Да, наистина имахме необикновена вечер. С какво можем да ви помогнем?

— Бихме искали да включим статия в тазвечерния брой. Чудех се дали имате репортер на мястото на събитието?

— Всъщност в момента всичките ни репортери са в централната част на града.

— Как мислите, дали ще е възможно да ме свържете с някой от тях? Бих искал да получа кратко описание на местопроизшествието и коментар. — И като не получи отговор веднага, бързо добави: — Вашият вестник ще получи съответните благодарности, разбира се.

— Чакайте да видя дали ще мога да ви прехвърля към един от нашите репортери на улицата, господин Монморанси.

— Мерси. Много съм ви благодарен.

Линията изпука отново и настъпи дълга пауза. Никола предполагаше, че администраторката говори с репортера, преди да му прехвърли разговора. Чу се още едно пукане и момичето каза:

— Свързвам ви…

Той тъкмо й благодареше, когато на телефона се обадиха.

— Майкъл Карол, „Охай Вали Нюз“. Разбрах, че се обаждате от Париж, Франция? — В гласа му се долавяше нотка на недоверие.

— Да, така е, мосю Карол.

— Новините се разпространяват бързо — каза репортерът, повтаряйки думите на администраторката.

— Интернет — рече неопределено Фламел и добави: — Има видеоклип в „Ютюб“. — Ни най-малко не се съмняваше, че в мрежата има кадри от местопроизшествието в Охай. Обърна се да огледа интернет кафенето. От мястото, на което стоеше, можеше да види половин дузина екрани; всеки от тях показваше уебстраница на различен език. — Помолиха ме да взема интервю за страницата ни за изкуство и култура. Един от редакторите ни често е посещавал вашия прекрасен град и си е купил няколко изумителни стъклени изделия от един магазин на Охай Авеню. Не съм сигурен дали го знаете: магазинът продава само огледала и стъклария — добави Никола.

— „Антиквариат Вещерли“ — каза моментално Майкъл Карол. — Знам го много добре. Боя се, че е напълно унищожен от експлозия.

Фламел изведнъж усети, че не може да си поеме дъх. Хеката беше умряла, защото той заведе близнаците в нейното Сенкоцарство; нима и Вещицата от Ендор я бе постигнала същата участ? Той се прокашля и преглътна тежко.