Майкъл Скот - Магьосникът

— Намери дисите 16 16 Всички женски духове в скандинавската митология. Сред по-популярните диси са валкириите (жените-воини, прибиращи душите на падналите в битка) и норните (жените, определящи човешките съдби). — Б.пр. .

Дагон се вцепени, проявявайки рядък признак за някакво чувство.

— Дали е разумно? — попита той.

— Необходимо е.

Вещицата каза, че в седем трябва да сме при Айфеловата кула и да чакаме там десет минути — каза Никола Фламел, докато бързаха по тясната уличка. — Ако през това време не се появи никой, трябва да се върнем пак в осем, а после в девет.

— Кой ще дойде? — попита Софи, като подтичваше, за да не изостава от широко крачещия Фламел. Беше капнала и няколкото минути седене в кафенето само я бяха накарали да осъзнае колко много е уморена. Краката й бяха като оловни и чувстваше остри бодежи от лявата си страна.

Алхимикът сви рамене.

— Не знам. С когото Вещицата успее да се свърже.

— Ако допуснем, че в Париж има някой, който би рискувал да ти помогне — каза безгрижно Скатах. — Ти си опасен враг, Никола, а може би още по-опасен приятел. Смъртта и разрухата винаги са те следвали по петите.

Джош хвърли кос поглед към сестра си, знаейки, че тя слуша. Софи умишлено извърна глава, но той разбра, че разговорът я кара да се чувства неловко.

— Е, ако не се появи никой, ще минем към план Б — каза Фламел.

Устните на Скатах се извиха в невесела усмивка.

— Не знаех, че имаме дори план А. И какъв е план Б?

— Още не съм стигнал до него. — Той се ухили. После усмивката му помръкна. — Иска ми се Пернел да беше тук; тя щеше да знае какво да правим.

— Трябва да се разделим — каза изведнъж Джош.

Фламел, който вървеше начело, хвърли поглед през рамо.

— Няма да стане.

— Налага се — рече твърдо момчето. — Така е логично. — Но докато го казваше, се зачуди защо алхимикът не иска да се разделят.

— Джош е прав — обади се Софи. — Полицията търси четирима. Сигурна съм, че вече разполагат с описанието ни: двама тийнейджъри, червенокосо момиче и старец. Не сме твърде обикновена група.

— Старец ли? — Никола изглеждаше леко обиден и френският му акцент си пролича. — Скати е с две хиляди години постара от мен!

— Да, само че на мен не ми личат — подразни го с усмивка Девата-воин. — Да се разделим е добра идея.

Джош спря на изхода на тясната уличка и се огледа наляво и надясно. От всички страни виеха полицейски сирени.

Софи застана до брат си и макар че приликата в чертите им беше очевидна, той изведнъж забеляза, че сега по челото й има бръчки, а ясните й сини очи са помътнели и ирисите им са осеяни със сребърни точици.

— Каза, че трябва да завием наляво за улица „Дюнкерк“ или надясно за метростанцията.

— Не съм сигурен, че раздялата… — рече колебливо Никола.

Джош се обърна.

— Налага се — каза той решително. — Ние със Софи ще…

Но Фламел го прекъсна, клатейки глава:

— Добре. Съгласен съм, че трябва да се разделим. Но полицията може да търси близнаци…

— Ние не си приличаме чак толкова — каза бързо Софи. — Джош е по-висок от мен.

— Освен това и двамата имате руса коса и яркосини очи и никой от вас не говори френски — добави Скати. — Софи, ти идваш с мен. Две момичета няма да привличат особено внимание. Джош може да тръгне с Никола.

— Няма да оставя Софи… — възпротиви се момчето, изведнъж почувствало паника от самата мисъл да бъде разделено от сестра си в този непознат град.

— Със Скати ще бъда в безопасност — каза Софи с усмивка. — Прекалено много се тревожиш. А знам, че Никола ще се грижи за теб.

Джош не изглеждаше особено убеден.

— Предпочитам да остана със сестра си — каза той твърдо.

— Нека момичетата тръгнат заедно, така е по-добре — каза Фламел. — По-сигурно.

— По-сигурно ли? — попита невярващо момчето. — В това няма нищо сигурно.

— Джош! — сряза го Софи със същия тон, който понякога използваше майка им. — Стига. — Тя се обърна към Девата-воин. — Ще трябва да направиш нещо с косата си. Ако полицията има описание на червенокосо момиче в черно бойно облекло…

— Права си. — Лявата ръка на Скатах се раздвижи бързо и изведнъж между пръстите й изникна къс нож. Тя се обърна към Фламел. — Ще ми трябва някакъв плат. — Без да чака отговор, го завъртя и повдигна износеното му кожено яке. С прецизни движения изряза квадрат от гърба на широката му черна тениска. После пусна коженото яке обратно и сгъна парчето плат като кърпа, омота го около главата си и го завърза отзад, скривайки отличителната си коса.