Майкъл Скот - Магьосникът

— Значи ти беше прав — рече Софи. Изтощението се бе отпечатало на лицето й, макар че бе спала почти десет часа. — Дий и Макиавели са успели да потулят нещата. Тя погледна през прозореца, докато влакът тракаше по лабиринт от преплитащи се линии. — Вчера едно чудовище мина през Париж, гаргойли слязоха от една сграда… а във вестниците няма нищо. Сякаш никога не се е случвало.

— Но то се случи — каза сериозно алхимикът. — Ти научи Огнената магия, а силите на Джош бяха пробудени. А вчера открихте колко могъщи сте двамата заедно.

— А Скатах загина — вметна горчиво Джош.

Изненаданата физиономия на Фламел обърка и ядоса момчето. То погледна към сестра си, а после пак към Никола.

— Скати — каза той гневно. — Помните ли я? Тя се удави в Сена.

— Удавила се? — Фламел се усмихна и новите бръчки в ъгълчетата на очите му и по челото му се задълбочиха. — Тя е вампир, Джош — каза той меко. — Няма нужда от въздух. Обзалагам се обаче, че е била бясна; тя мрази да се мокри. Бедният Дагон: не е имал никакъв шанс. — Той се отпусна в удобната седалка и затвори очи. — Ще направим една кратка отбивка в околностите на Лондон, а после ще използваме картата на лей-линиите, за да се върнем в Сан Франциско при Пернел.

— Защо отиваме в Англия? — попита Джош.

— Ще се срещнем с най-стария безсмъртен човек на света — каза алхимикът. — Ще се опитам да го убедя да обучи двама ви със Софи на Водната магия.

— Кой е той? — попита Джош, като посегна към лаптопа си. Вагоните първа класа имаха безжичен интернет.

— Цар Гилгамеш 61 61 Шумерски митичен герой. — Б.пр. .

Парижките катакомби, където влизат Софи и Джош, наистина съществуват, както и необичайната канализационна система, която, както отбелязва Макиавели, е обозначена с табелки с имената на улиците. Макар че Париж приема милиони посетители годишно, много от тях не знаят за обширната система от тунели под града.

Официално ги наричат Les carriures de Paris, кариерите на Париж, но сред хората са известни като „катакомбите“ и са едно от чудесата на града. Забележителните гледки, които близнаците срещат в катакомбите — стените от кости, впечатляващите мотиви от черепи, — са открити за посещения. Те датират от XVIII век, когато всички трупове и кости в претъпканото гробище Cimetiure des Innocents 62 62 Гробището на младенците. — Б.пр. били ексхумирани и преместени във варовиковите тунели и пещери.

Последвали още останки от други гробища и в момента се смята, че там долу има цели седем милиона скелети. Никой не знае кой е създал необикновената и изящна подредба на костите; може би някой работник е искал да направи монумент на мъртвите, които вече нямало да имат надгробни камъни, бележещи гробовете им. Стените — изградени изцяло от човешки кости и много от тях украсени с шарки от черепи — са подобаващо зловещи и понякога се осветяват за драматичен ефект.

Римляните вероятно са били първите, които са започнали да копаят варовик от земята, за да построят Лутеция — най-ранното римско поселище на остров Сите. Там, където сега се издига катедралата „Нотр Дам“, някога е имало паметник на римския бог Юпитер. Някъде след X век в кариерите усилено се е копаел варовик, за да се издигнат градските стени и да се построят „Нотр Дам“ и дворецът „Лувър“. В течение на дълго време катакомбите са били използвани за контрабандистки складове и са давали подслон на много бездомници. В по-близкото минало — през Втората световна война — както германската армия, така и Френската съпротива са имали бази в тунелите. През нашия век катафликите — полицейската част, която патрулира под земята — са открили в дълбоките тунели нелегални художествени галерии и дори киносалон.

Официално катакомбите се наричат „Костницата на Денфер-Рошро“ и входът се намира точно срещу метростанцията „Денфер-Рошро“. Само малка част от тях е отворена за посещения, защото тунелите са несигурни, тесни, често се наводняват и са осеяни с дупки и шахти.

И са идеалното скривалище за Спящия бог.

Списъкът става все по-голям, но „Магьосникът“ нямаше да го има без подкрепата на толкова много хора, сред които:

Криста Марино, Бевърли Хоровиц, Джослин Ланг и Кристин Лейбов от „Делакорте Прес“, с тяхната помощ, търпение, постоянство.

Вари Крост от „Бари Крос Мениджмънт“ и Франк Уайман от „Литеръри Груп“ с непрекъснатата им подкрепа и съвети.

Специално споменаване заслужават: