Майкъл Скот - Магьосникът

Пернел се изправи и забучи дръжката на копието в земята.

— Няма да те убия. Имам много по-подходящо наказание за теб. — Тя погледна към небето и вятърът развя дългата й коса зад нея. — Често съм се чудила какво ли би било да мога да летя, да се рея безшумно в небесата.

— Няма по-велико чувство — рече честно Мориган.

Усмивката на Вълшебницата бе ледена.

— И аз така си мислех. Затова ще ти отнема онова, което ти е най-скъпо: твоята свобода и възможността да летиш. Имам най-прекрасната килия, само за теб.

— Никой затвор не може да ме удържи — рече презрително Богинята-врана.

— Тя е била направена така, че да удържи Ареоп-Енап — каза Пернел. — Дълбоко под земята, където никога няма да видиш слънцето или да летиш отново във въздуха.

Мориган закрещя отново и се замята насам-натам. Водната кула затрепери, но паяжините на Стария паяк не можеха да бъдат разкъсани. Тогава Богинята-врана внезапно се умълча. Надигна се вятър и мъглата се завихри около двете жени. Те можеха да чуят звъна на далечните аларми от Сан Франциско.

Мориган започна да издава поредица от сухи кашляния и на Пернел й отне малко време, докато осъзнае, че Богинята-врана се смее. Макар да имаше чувството, че отговорът няма да й хареса, Вълшебницата я попита:

— Иска ли ти се да ми кажеш какво намираш за толкова забавно?

— Може и да си ме победила — изпъшка Мориган, — но вече умираш. Виждам следите на възрастта по лицето и ръцете ти.

Пернел вдигна ръка пред себе си и поднесе към нея върха на копието, така че светлината да огрее плътта й. С потрес забеляза кафяви петънца по опакото на дланта си. Опипа лицето и шията си и усети под пръстите си нови бръчки.

— Колко остава, преди алхимическата отвара да престане да действа, Вълшебнице? Колко ти остава, преди да се сбръчкаш и съсухриш от старост? Дни или седмици?

— Много неща могат да се случат за няколко дни.

— Чуй ме сега, Вълшебнице. Чуй истината. Магьосника е в Париж. Заловил е момчето и е насъскал Нидхьог срещу твоя съпруг и останалите. — Тя нададе пак кашлящия си смях. — Мен ме пратиха тук, за да те убия, защото ти и съпругът ти вече нямате никаква стойност. Близнаците са ключът към бъдещето.

Пернел се приведе към Мориган. Върхът на копието хвърляше алено сияние по лицата им и ги караше да приличат на зловещи маски.

— Права си. Близнаците са ключът към бъдещето, но чие бъдеще: на Тъмните древни или на човечеството?

Николо Макиавели направи колеблива крачка напред и се загледа надолу към Париж. Стоеше на покрива на голямата готическа катедрала „Нотр Дам“, под него се виждаше река Сена и мостът „Понт о Дубъл“, а точно пред него се бе прострял широкият площад. Държейки се здраво за покрития с орнаменти зид, той си пое дълбоко дъх и застави разтуптяното си сърце да се успокои. Току-що бе изкачил хиляда и едното стъпала от катакомбите до покрива на катедралата, следвайки тайния път, който Дий твърдеше, че е използвал и преди. Краката му трепереха от усилието и коленете го боляха. Макиавели обичаше да си мисли, че се поддържа в добра форма — беше заклет вегетарианец и всеки ден правеше физически упражнения, но това изкачване го бе изтощило. Освен това чувстваше леко раздразнение от факта, че уморителното изкачване не бе засегнало ни най-малко Джон.

— Кога каза, че за последно си бил тук? — попита той.

— Не съм казвал — тросна се Магьосника. Стоеше от лявата страна на италианеца, в сянката на южната кула. — Но ако толкова те интересува, беше през 1575 година. — Той посочи към едно място малко встрани. — Срещнах Мориган точно там. На този покрив за първи път научих за истинската природа на Никола Фламел и за съществуването на „Книгата на Авраам“. Така че може би е подобаващо всичко да свърши именно тук.

Макиавели се наведе и погледна надолу. Стоеше почти точно над западния розетен прозорец. Площадът под него би трябвало да гъмжи от туристи, но беше зловещо пуст.

— А откъде знаеш, че Фламел и другите ще дойдат тук? — попита той.

Малките зъби на Дий блеснаха в грозна усмивка.

— Знаем, че момчето страда от клаустрофобия. Сетивата му току-що бяха пробудени. Когато излезе от транса, в който го остави Марс, ще бъде ужасено и изострените му усещания само ще усилят този ужас. За да не се побърка, Фламел ще трябва да го изведе над земята колкото се може по-бързо. Знам, че има таен проход, който води от затрупания римски град до катедралата. — Той изведнъж посочи надолу, когато пет фигурки излязоха със залитане от централния вход точно под тях. — Виждаш ли? — каза триумфиращо. — Аз никога не греша. — После погледна към Макиавели. — Нали знаеш какво трябва да направим?