Майкъл Скот - Магьосникът

Фламел, Сен Жермен и Жана бяха пристигнали и стояха струпани на входа. Мечът на Жана беше насочен небрежно към Дий, който лежеше на пода, без да помръдва: Никой не продума.

— Щом имаш знанието на Вещицата в себе си — каза Марс напрегнато, почти умолително, — значи знаеш нейните заклинания и магии. Знаеш как да премахнеш това проклятие.

Никола бързо излезе напред, за да поеме Джош от ръцете на Софи, но тя отказа да пусне брат си. Хвърли поглед през рамо към бога и каза много тихо:

— Да, знам как да го премахна.

— Направи го тогава — заповяда Марс. — Направи го и ще ти дам каквото поискаш. Мога да ти дам всичко!

Софи се замисли за момент.

— Можеш ли да ми отнемеш пробудените сетива? Можеш ли да направиш мен и брат ми отново нормални?

Настъпи дълга тишина, преди богът да заговори отново.

— Не. Това не мога да направя.

— Значи не можеш да направиш нищо за нас. — Софи се извърна и заедно със Сен Жермен помогна на Джош да излезе в коридора. Жана се измуши след тях и само Фламел остана да стои на вратата.

— Чакай! — Гласът на бога се повиши и цялата стая затрепери. Фобос и Деймос излязоха крадешком иззад напукания плинт, като бъбреха шумно. — Ще обърнеш това проклятие, иначе… — започна богът.

Никола пристъпи напред.

— Иначе какво?

— Никой от вас няма да излезе жив от тези катакомби — излая Марс. — Няма да го позволя. А аз съм Марс Ултор! — Затулените очи на бога пламнаха в кървавочервено и той направи крачка напред, размахвайки големия меч пред себе си. — Кой си ти, че да ме отричаш?

— Аз съм Никола Фламел. А ти — добави той — си Древен, който е направил грешката да си мисли, че е бог. — Щракна с пръсти и искрящи изумрудени прашинки се спуснаха към костения под. Плъзнаха по гладко полираната повърхност, оставяйки тънки зелени нишки в старото жълто. — Аз съм Алхимика и нека ти представя най-голямата тайна на алхимията: преобразуването. — А после се обърна към коридора и изчезна в сенките.

— Не! — Марс направи крачка напред и веднага затъна до глезен в пода, който изведнъж бе станал мек като желе. Богът направи още една несигурна стъпка, а после загуби опора, когато земята се разтопи под тежестта му. Политна напред и се стовари с тътен върху пода, пращайки пръски желеобразна кост към стените. Мечът му отсече голямо парче от стената там, където преди миг бе стоял Фламел. Марс се мъчеше да намери опора, но подът беше като мърдащо тресавище от лепкава полутечна кост. Надигайки се на ръце и колене, богът изви глава да погледне към Дий, който бавно изпълзяваше от течността към вратата.

— Това е твое дело, Магьоснико! — изрева той яростно и цялата стая затрепери от гнева му. Посипа се прах от кости и ситни късчета древен камък. — Теб ще държа отговорен.

Дий се изправи с олюляване и се подпря на рамката на вратата, отръска лепкавото желе от дланите си и ги избърса в съсипаните си панталони.

— Доведи ми момичето и момчето — изръмжа Марс — и може да ти простя. Доведи ми близнаците. Иначе…

— Иначе какво? — попита меко Магьосника.

— Ще те погубя: дори твоят Древен господар няма да може да те опази от гнева ми.

— Не смей да ме заплашваш! — озъби му се грозно Дий. — Освен това нямам нужда моят Древен да ме пази.

— Страхувай се от мен, Магьоснико, защото ме направи свой враг.

— Знаеш ли какво правя с онези, които ме заплашват? — попита Дий, а акцентът му се усили. — Унищожавам ги! — Стаята изведнъж се изпълни с воня на сяра, а после костените стени започнаха да се топят и разтичат като мек сладолед. — Фламел не е единственият алхимик, който познава тайната на преобразуването — добави той, докато таванът омекваше и се втечняваше, и дълги нишки от него се проточиха към пода, покривайки Марс с лепкава течност. После костта закапа на големи жълти капки.

— Убийте го! — изквича Марс.

Фобос и Деймос се метнаха от плинта върху гърба на Древния с оголени зъби и нокти, а големите им очи бяха вперени в Дий.

Магьосника изрече една-единствена дума на силата и щракна с пръсти: течната кост моментално се втвърди.

Николо Макиавели се появи на вратата. Скръсти ръце и огледа стаята. По средата й, застинал, докато се опитваше да се надигне от пода, с двата сатира на гърба си, стоеше Марс Ултор, превърнат в кост.

— Изглежда, парижките катакомби си имат още една загадъчна костена статуя — рече кротко италианецът. Дий се обърна и тръгна по тунела. — Първо — убиваш Хеката, а сега — и Марс — продължи Макиавели. — А пък аз си мислех, че трябва да си на наша страна. Нали осъзнаваш — извика той след Магьосника, — че и двамата сме мъртви? Не успяхме да заловим Фламел и близнаците. Нашите господари няма да ни простят това.