Майкъл Скот - Магьосникът

— Още не сме се провалили — отвърна Дий. Вече беше почти в края на коридора. — Знам къде излиза този тунел. Знам как можем да ги заловим. Той спря и погледна назад, а когато заговори, думите му излизаха бавно, почти неохотно. — Само че, Николо, трябва да действаме заедно. Трябва да обединим силите си.

— Какво смяташ да правиш? — попита Макиавели.

— Двамата заедно можем да освободим Пазителите на града.

Мориган успя някак си да се надигне, но една паяжина, дебела колкото ръката й, се омота около кръста и краката й, и тя падна отново. Започна да се плъзга през ръба на водната кула, когато втора, а после и трета паяжина я уловиха, увивайки се около тялото й, като я омотаха от шията до пръстите на краката в дебела мумиевидна черупка. Пернел скочи от гърба на Ареоп-Енап и приклекна до Богинята-врана. Върхът на копието й трептеше от енергия и червено-бял дим се виеше в хладния нощен въздух.

— Сигурно ти иде да закрещиш — рече Вълшебницата с крива усмивка. — Давай.

Мориган го направи. Челюстите й зейнаха, черните устни се разтвориха, оголвайки хищните й зъби, и тя изрева.

Късащият нервите вик отекна през острова. Всички несчупени стъкла на Алкатраз се пръснаха на сол и цялата водна кула се олюля. Оттатък залива градът се пробуди, когато алармите на коли, къщи и офиси по крайбрежието избухнаха в какофония. Всички кучета в радиус от сто и петдесет километра около острова завиха жално.

Но крясъкът също така накара остатъка от огромното ято да излети в нощното небе с гръмовен взрив от пляскащи криле и дрезгаво грачене. Повечето птици моментално бяха омотани от дебел облак паяжини, които висяха във въздуха между опустелите сгради, опънати през всеки отворен прозорец и проточени от стълб до стълб. Заплетени в тях, птиците изпопадаха на земята и върху тях веднага се нахвърлиха паяци с всякакви форми и размери, омотавайки ги в пашкули от дебели сребристи паяжини. След броени мигове островът отново притихна.

Шепа зловрани се измъкнаха. Шест от огромните птици пикираха ниско над острова, избягвайки нишките и мрежите от лепкави паяжини. Свиха над залива Сан Франциско към моста, издигнаха се високо, а после се обърнаха за атака. Вече се намираха над паяжините. Закръжиха над водната кула. Дванайсет черни като нощ очи се приковаха в Пернел, острите човки и хищните им нокти се разтвориха и птиците се спуснаха безшумно към нея.

Приведена над Мориган, Вълшебницата долови слабо трепкащо движение, отразено в черните очи на своята противничка. С една-единствена дума тя възпламени върха на копието и го завъртя с ръка, очертавайки пламтящ червен триъгълник в мъгливия въздух. Свирепите птици прелетяха през червения огън… и се преобразиха.

Шест идеални яйца взеха да падат от небето и бяха уловени във въздуха от нишки ефирна паяжина.

— Закуска — каза радостно Ареоп-Енап и запълзя надолу по кулата.

Пернел седна до мятащата се Богиня-врана. Постави копието на коленете си и се загледа през залива по посока на града, когото наричаше свой дом.

— Какво ще правиш сега, Вълшебнице? — попита Мориган.

— Нямам представа — отговори честно Пернел. — Май сега Алкатраз е мой. — Изглеждаше почти развеселена от тази идея. — Е, всъщност мой и на Ареоп-Енап.

— Освен ако не си успяла да овладееш изкуството на летенето, значи си затворена тук — изръмжа Богинята-врана. — Това е собственост на Дий. Сега никакви туристи не идват тук, няма зяпачи, нито рибарски лодки. В момента си също толкова затворничка, колкото и когато се намираше в килията си. А сфинксът обикаля из коридорите долу. Той ще дойде за теб.

Вълшебницата се усмихна.

— Може да опита. — Завъртя копието и то изсвистя във въздуха. — Чудя се в какво ли ще го превърне това: в бебче, лъвче или птиче яйце?

— Знаеш, че Магьосника ще се върне, и то с подкрепления. Ще иска своята армия от чудовища.

— Ще го чакам и него — обеща Пернел.

— Не можеш да спечелиш — процеди Мориган.

— Хората от векове повтарят това на мен и на Никола. Но ние още сме тук.

— Какво ще правиш с мен? — попита накрая Богинята-врана. — Ако не ме убиеш, знаеш, че няма да намеря покой, докато не те видя мъртва.

Вълшебницата се усмихна. Поднесе върха на копието до устните си и го духна леко, докато той засия, нажежен до бяло.

— Чудя се в какво ли ще те превърне това? — запита се тя разсеяно. — В птица или в яйце?

— Била съм родена, а не излюпена — рече простичко Богинята-врана. — Не можеш да ме заплашваш със смърт. Аз не се боя от нея.