Майкъл Скот - Магьосникът

А когато Сен Жермен и Жана се свлякоха, Софи и Джош продължиха да сипят леден въздух по малкото оставащи създания. Тъй като гаргойлите бяха прекарали векове като водоливници, камъкът беше мек и порест. Подхранвайки своите сили с енергията на брат си, Софи замрази влагата, просмукана в камъка, и съществата се пръснаха.

— Двамата, които са един — прошепна Никола Фламел, приклекнал уморено на паважа.

Погледна към Софи и Джош — аурите им пламтяха ярко около тях, преплитайки сребърно със златно, и върху кожата им се виждаха следи от древна броня. Силата им беше невероятна и наглед неизтощима. Той знаеше, че такава сила може да управлява, да промени и дори да унищожи света.

И когато последният чудовищен гаргойл се пръсна на прах и аурите на близнаците помръкнаха, алхимикът усети, че за първи път се чуди дали пробуждането им е било правилното решение.

От покрива на „Нотр Дам“ Дий и Макиавели гледаха как Фламел и другите минават през димящите купчини натрошен камък и се насочват към моста.

— Здравата сме го загазили — каза италианецът през стиснатите си зъби. Стрелата бе изчезнала от бедрото му, но кракът му още беше вцепенен.

— Ние ли? — попита безгрижно Дий. — Всичко това е само по твоя вина, Николо… Или поне моят доклад ще твърди така. А ти знаеш какво ще стане после, нали?

Макиавели се изправи и се опря на камъните, като внимаваше за ранения си крак.

— Моят доклад ще бъде различен.

— Никой няма да ти повярва — рече уверено Магьосника и се извърна. — Всички знаят, че си майстор на лъжите.

Николо бръкна в джоба си и извади малък дигитален магнетофон.

— Е, в такъв случай голям късмет е, че имам на запис всичко, което каза. — Той почука по магнетофона. — Задейства се с глас. Записа всяка дума, която си изрекъл пред мен.

Дий спря. Обърна се бавно с лице към италианеца и погледна тъничкия магнетофон.

— Всяка дума ли? — попита той.

— Всяка дума — каза мрачно Макиавели. — Мисля, че Древните ще повярват на моя доклад.

Джон се взря в италианеца за миг, преди да кимне.

— Какво искаш?

Николо посочи с глава опустошението долу. Усмивката му беше ужасяваща.

— Виж какво могат да правят близнаците… а те едва-що бяха пробудени и дори не са напълно обучени.

— Какво предлагаш? — попита Дий.

— Между нас казано, ние двамата имаме достъп до невероятни ресурси. Ако работим съвместно, а не един срещу друг, би трябвало да можем да открием близнаците, да ги заловим и да ги обучим.

— Да ги обучим!

Очите на Макиавели заискриха.

— Те са легендарните близнаци. Двамата, които са един, единият, който е всички. Овладеят ли веднъж всички стихийни магии, никой няма да е в състояние да ги спре. — Усмивката му стана свирепа. — Който контролира тях, контролира света.

Магьосника се обърна да хвърли поглед към другия край на площада, където Фламел вече едва се виждаше през облаците прах и пясък.

— Смяташ ли, че алхимикът знае това?

Смехът на италианеца бе горчив.

— Разбира се, че знае. Защо иначе мислиш, че ще ги обучава?

Точно в 12:13 влакът „Евростар“ потегли от „Гар дю Нор“ и започна траещото два часа и двайсет минути пътуване до лондонската международна гара „Сейнт Панкрас“.

Никола Фламел седеше срещу Софи и Джош на една маса в първа бизнес класа. Сен Жермен беше купил билетите, използвайки непроследима кредитна карта, и ги бе снабдил с френски паспорти, снимките в които изобщо не приличаха на близнаците, а тази в паспорта на Фламел беше на млад мъж с буйна черна коса.

„Кажи им, че си остарял много през последните години“ — бе казал графът с усмивка. Жана д’Арк бе прекарала сутринта в пазаруване и като се бе върнала, бе подарила на Софи и Джош по една раница, пълна с дрехи и тоалетни принадлежности. Когато Джош бе отворил своята, бе открил вътре малкия лаптоп, подарен му предния ден от Франсис. Нима това се бе случило едва вчера? Струваше му се толкова отдавна.

Когато влакът потегли от гарата, Никола разтвори вестника и си сложи чифт евтини очила за четене, които бе купил от една дрогерия. Вдигна „Монд“, така че близнаците да могат да видят първата страница; на нея имаше снимка от разрушението, причинено от Нидхьог.

— Тук пише — зачете бавно Фламел, — че част от катакомбите са се срутили. — Обърна страницата. Половината от нея бе заета от снимка на купчини натрошен камък на отцепения с въжета площад пред катедралата „Нотр Дам“. — Специалистите твърдят, че срутването, както и разпадането на някои от най-известните парижки гаргойли и уроди е причинено от киселинен дъжд, който е отслабил градежите. Между двете събития няма връзка — прочете той и затвори вестника.