Мери Кларк - Другото лице

След вечеря Мак предложи Кайл да помогне на Катрин в раздигането на масата. Щом остана насаме с Меган в дневната, той й разказа за връзката на д-р Уилямс с „Даулинг“ и вероятно с Хелън.

— Доктор Уилямс! — Мег го изгледа втренчено. — Мак, той напълно отрече да е познавал Петрович преди тя да дойде в клиниката „Манинг“. Сестрата от приемната ги е видяла да вечерят заедно. Когато зададох този въпрос на доктор Уилямс, той заяви, че винаги кани на вечеря новите членове на персонала в знак на приятелство.

— Мег, мисля, че налучкваме нещо, но все още не можем да бъдем сигурни дали именно Хелън Петрович е придружавала Уилямс, когато е посещавал жена си.

— Мак, всичко си идва на мястото. Уилямс и Хелън трябва да са имали връзка. Той е знаел, че тя проявява огромен интерес към лабораторната работа. Може би точно той е човекът, който й е помогнал да фалшифицира автобиографията си и е давал напътствията, когато е пристигнала в „Манинг“.

— Но Уилямс е напуснал клиниката шест месеца, след като Петрович е започнала работа там. Защо ще напуска, ако са имали връзка?

— Нейната къща е в Ню Джърси, недалеч от Филаделфия. Племенницата й каза, че в събота и неделя често отсъствала с часове. По-голямата част от това време може би са прекарвали заедно.

— Тогава къде идва препоръчителното писмо от баща ти? Той е посредничил за назначаването на Уилямс в „Манинг“, но защо му е било да помага на Петрович да започва работа там?

— Имам своя хипотеза по този въпрос и тя включва Виктор Орсини. Всичко започва да си идва на мястото, нали?

Усмихна му се — най-близкото изражение до усмивка, което беше виждал на устните й от дълго време насам.

Стояха пред камината. Мак я прегърна. Меган веднага застина и се извъртя да се измъкне от прегръдката му, но той здраво я държеше. Завъртя я с лице към него.

— Разбери най-сетне, Мег. Ти беше права преди девет години. Съжалявам, че тогава не го забелязах… — помълча малко и продължи. — Ти си единствената жена за мен. Сега го осъзнавам, и ти също. Не можем повече да си губим времето — той впи устни в нейните, после я пусна и отстъпи назад. — Няма да ти позволя повече да ме отблъскваш. Щом животът ти отново влезе в релси, ще си поговорим сериозно за нас двамата.

Кайл го помоли да пусне записа с интервюто на Мег.

— Само три минути е, татко. Искам да покажа на Мег, че вече мога да записвам програмите.

— Струва ми се, че се опитваш да се измъкнеш — каза Мак. — Майката на Дани ми се обади тъкмо като четях бележката на мисис Дилео. Наказан си. Покажи записа на Мег и после за една седмица изобщо забрави за телевизия.

— Какво си направил? — попита Мег шепнешком, когато Кайл седна до нея.

— Ще ти кажа след малко. Ето, гледай.

Лентата се извъртя.

— Добре си се справил — увери го Мег.

Тази вечер Мег дълго лежа в леглото, неспособна да заспи. Главата й бучеше, но трябваше да обхване всички нови брънки на веригата — връзката на доктор Уилямс с Петрович, подозренията й за Виктор Орсини. Мак. Казала беше на полицията, че ако не се съсредоточават върху баща й, ще открият верните отговори. А Мак? Не си позволяваше сега да мисли за това.

И все пак имаше нещо друго, осъзна тя — нещо, което й убягваше, нещо ужасно важно. Какво бе то? Нещо, свързано с лентата със записа от интервюто й в центъра „Франклин“. Утре ще накара Кайл да я донесе. Трябва да я изгледа пак.

Петък се проточи безкрайно дълъг за Бърни. Беше спал до седем и половина — наистина късен час за него. Тутакси заподозря, че е изпуснал Меган, която бе излязла рано. Щорите й бяха вдигнати и се виждаше, че леглото й е оправено.

Трябваше да позвъни на мама. Беше му поръчала да се обади, но той се страхуваше. Ако подразбереше, че не е в Чикаго, щеше да се ядоса. И да го накара да се прибере.

Цял ден седя до прозореца и наблюдава къщата на Меган, очаквайки я да се прибере. Издърпа телефона докъдето кабелът позволяваше, така че да не изпуска прозореца от поглед, докато си поръчва закуска или обяд. След това отключи вратата; щом келнерът почукаше, щеше да скочи в леглото и да извика:

„Влез.“ Побъркваше се от мисълта, че може да изпусне Меган, докато онзи се мотае с подноса.

Когато камериерката почука и се опита да отвори вратата със своя ключ, веригата й попречи. Той знаеше, че не може да види какво става вътре.

— Мога ли да сменя хавлиените кърпи? — попита тя.

Той реши, че е по-добре да я остави да направи поне това. Не искаше да събуди подозренията й.