Мери Кларк - Другото лице

— Не ме интересува…

— Стига, Мег — заповяда Катрин. Тя пристъпи до бюрото, отвори най-долното чекмедже, извади пет-шест писма и ги хвърли на бюрото. — Не бъди като баща си — емоционален инвалид, защото не е могъл да прости, че са го пренебрегнали.

— Той е имал основателни причини да не прости на майка си!

— Като дете — да! Но като възрастен мъж със семейство, което толкова го е обичало — не. Може би е нямало да има нужда от Скотсдейл, ако беше отишъл във Филаделфия, за да се помири с нея!

Мег повдигна вежди.

— Можеш да бъдеш и жестока, нали?

— Да, мога. Мег, ти обичаш Мак. Винаги си го обичала. Кайл има нужда от теб. За бога, вземи се в ръце и престани да се страхуваш, че Мак ще бъде толкова малоумен да пожелае Джинджър, ако тя някога отново се появи в живота му.

— Татко постоянно те наричаше Якото мишле — Мег усети, че в очите й напират сълзи.

— Да. Когато ида в „Дръмдоу“, ще се обадя на агенцията за недвижими имоти. Едно нещо ти обещавам. Ще вдигна цената така, че да им се види нанагорно.

В един и половина, тъкмо преди да тръгне за ресторанта, Катрин надникна в кабинета.

— Мег, спомняш ли си, като ти казах, че „Паломино“ ми звучи познато? Струва ми се, че майката на Ани остави един път същото съобщение на домашния ни телефон. Трябва да е било някъде в средата на март преди седем години. Помня, защото тогава бях толкова сърдита, когато баща ти пропусна празненството за двайсет и първия ти рожден ден, че когато се прибра вкъщи с кожена чанта за теб, му казах, че ще го ударя по главата с нея.

В събота майката на Бърни не престана да киха. Синусите й започваха да болят силно, давеше се от хрипове. Трябваше да направи нещо.

Бърнард е оставил да се събира прах в мазето, сигурна беше в това. Не ще и дума, на това се дължеше всичко. Сега прахът се просмукваше в цялата къща.

С всяка изминала минута се вбесяваше и нервираше повече и повече. Най-накрая, в два часа, вече не издържаше. Трябваше да слезе долу и да изчисти.

Първо хвърли метлата, лопатата и парцала на площадката пред мазето. После напълни една найлонова торбичка с парцали и прахове за миене и я метна по стълбите. Тя падна върху големия парцал.

Най-накрая мама си върза престилката. Опипа перилата. Не бяха толкова разхлабени. Можеха да я издържат. Щеше да слиза бавно, да стъпва внимателно и да пробва всяко стъпало, преди да премести тежестта си върху него. Все още не разбираше как преди десет години взе, че падна толкова лошо. Политна по стълбите и се опомни чак в линейката.

Лека-полека тя слезе долу. „Е, успях“ — каза си, стъпвайки на площадката. Но ето че токчето на обувката й се заклещи в торбичката с парцалите и тя се строполи на земята, като левият й крак се подгъна под тялото й.

Звукът от счупването на глезена проехтя в студеното и влажно мазе.

След като майка й се върна в хотела, Меган позвъни на Филип. Той вдигна слушалката.

— Добре, че те намерих — каза тя. — Мислех си, че може да си в Ню Йорк или на някой търг.

— Имах тежка седмица. Вчера следобед трябваше да уволня Орсини.

— Защо? — попита Меган, неприятно изненадана от внезапния обрат на нещата. Виктор й беше необходим, за да докаже връзката му с препоръчителното писмо на Петрович. Ами ако напуснеше града? Засега тя нямаше никакви доказателства и не можеше просто ей тъй да отиде в полицията с подозренията си. Трябваше й време.

— Той е хитра лисица, Мег. Крадял е клиентите ни за друга фирма. Честно казано, от една-две забележки на баща ти съдя, че го подозираше в нещо.

— И аз — каза Мег. — Затова ти се обаждам. Струва ми се, че той може да е изпратил препоръчителното писмо за Петрович, докато татко е отсъствал. Филип, липсват всичките седмични разписания на татко. Не са ли в кантората?

— Трябва да са били в папките, които отнесохте у вас.

— И аз така мислех, но ги няма. Филип, опитвам се да се свържа с майката на Ани. Като последна глупачка не взех телефонния й номер, когато бях там. От магазина за кожени изделия „Паломино“ се свързаха с нея и ми дадоха указания как да стигна до къщата й. Струва ми се, че татко не е бил в кантората, когато препоръката за Петрович е изпратена в клиниката. Датата върху бланката е двайсет и първи март, нали?

— Мисля, че да.

— Значи съм на прав път. Майката на Ани може да го потвърди. Свързах се с адвоката й, с когото дойде тук. Той не пожела да ми даде номера й, но каза, че тя ще ми се обади.

Меган замълча, а после каза:

— Филип, има и още нещо. Доктор Уилямс и Хелън Петрович със сигурност са имали връзка по времето, когато са работили заедно, а може би и преди това. Възможно е той да е мъжът, който според съседите я е посещавал.