Мери Кларк - Другото лице

— Тя каза веднага да отивам.

Мисис Дилео надраска бележка на Мак.

— Вземи си тетрадката за домашното, Кайл.

— Окей — той изтича в стаята и грабна касетката с интервюто на Мег. — Може да поиска да го гледаме заедно.

У Мег имаше някаква нервност, която Катрин не можеше да си обясни. В двата часа, откакто се беше върнала от Трентън, Меган прегледа папките на Едуин, извади няколко листа и позвъни на няколко души от кабинета на Ед. После седна на бюрото му и почна бясно да пише. Това напомни на Катрин за времето, когато дъщеря й следваше право. Върнеше ли се у дома за уикендите, прекарваше повечето си време на това бюро, изцяло потънала в казусите си.

В пет часа Катрин надникна в кабинета.

— Смятам за вечеря да приготвя пиле с гъби. Как ти се струва?

— Много добре. Седни за малко, мамо.

Катрин избра ниското кресло до бюрото. Очите й се плъзнаха по кафявия кожен стол и канапето на Едуин. Мег й беше казала, че в Аризона има същите. Някога сантиментално й напомняха за Едуин, а сега изглеждаха като подигравка.

Мег облегна лакти на масата, сключи пръсти и подиря брадичката си на тях.

— Говорих си с отец Радзин тази сутрин. Той отслужи молитвата за Хелън Петрович. Казах му, че не виждам причина, поради която татко би уредил назначаването на Петрович в клиниката „Манинг“. А той отвърна нещо в смисъл, че човешките действия винаги си имат своя причина и ако аз я открия, може би ще преобърна целия случай.

— Какво искаш да кажеш?

— Мамо, искам да кажа, че с нас се случиха няколко ужасни неща наведнъж. Видях тялото на Ани, когато го донасяха в болницата. Научихме, че татко със сигурност не е умрял в катастрофата на моста и започнахме да подозираме, че е водил двойствен живот. Като капак на всичко това татко беше обвинен за фалшифицирането на документите на Хелън Петрович, а после и за нейната смърт.

Мег се наведе напред.

— Мамо, ако не беше шокът от двойствения живот и смъртта на Петрович, когато застрахователните компании отказаха да платят, щяхме да се запитаме дали наистина татко е бил на онзи мост по време на катастрофата. Помисли само!

— Какво имаш предвид? — Катрин беше озадачена. — Виктор Орсини е говорел с баща ти, когато се е качвал на моста. Някой на моста ясно е видял колата да пада във водата.

— Този някой на моста очевидно греши. А ние имаме само думата на Виктор Орсини, че татко му се е обадил от онова място. Да предположим, просто да предположим, че татко вече е бил прекосил моста, когато се е обадил на Виктор Орсини. Може би е видял катастрофата зад себе си. Франсис Гролиър си спомни, че татко е бил ядосан от нещо, което Виктор е направил, и когато татко се е обадил на доктор Манинг от Скотсдейл, е бил доста объркан. Аз бях в Ню Йорк. Ти отсъстваше до следващия ден. Съвсем в характера на татко е да каже на Виктор, че иска веднага да го види, а не на сутринта, както твърди Виктор. Татко може да е бил несигурен в личния си живот, но не мисля, че някога е изпитвал някакви професионални колебания.

— Искаш да кажеш, че Виктор лъже? — Катрин изглеждаше шокирана.

— Няма опасност да го хванат, нали? Времето на обаждането от телефона в колата на татко е съвсем точно и може да бъде проверено. Мамо, Виктор е бил в кантората от месец и нещо, когато препоръката на Петрович е била изпратена в „Манинг“. Той може да я е изпратил. Беше пряко подчинен на татко.

— Филип изобщо не го обичаше — промърмори Катрин. — Но, Мег, няма начин да докажем това. И ти стигаш до същия въпрос: защо? Защо Виктор, а не баща ти би помогнал за назначаването на Петрович в лабораторията?

— Още не знам. Но не разбираш ли, че докато полицията смята татко за жив, няма да обърне сериозно внимание на никоя друга хипотеза за убийството на Хелън Петрович?

Телефонът иззвъня.

— Обзалагам се, че Филип те търси — каза Мег и вдигна.

Беше Кайл.

— Ще си имаме компания за вечеря — съобщи тя, след като затвори. — Надявам се, че можеш да сложиш по-голямо пиле и повече гъби.

— Мак и Кайл ли?

— Да.

— Чудесно — Катрин се изправи. — Мег, бих искала да вярвам като теб в тези предположения. Имаш си теория и тя представлява добра защита на твоя баща. Но може би нищо повече.

Мег вдигна листа хартия.

— Това е януарската сметка за телефона от колата на татко. Погледни колко е струвал този последен разговор. С Виктор са говорили осем минути. На човек не са му необходими осем минути, за да си уреди среща, нали?

— Мег, подписът на баща ти стои под писмото до клиниката „Манинг“. Това беше доказано от експертизата.