Мери Кларк - Другото лице

Тя се изправи. Навън беше ветровит ноемврийски следобед. До Деня на благодарността оставаха три седмици. Тогава работата в хотела винаги се увеличаваше.

Обади се Вирджиния. Агенцията за недвижими имоти била настоятелна. Продавал ли се хотел-ресторантът? Изглежда, питали със сериозни намерения, каза тя. Дори споменали начална цена за преговорите. Ако „Дръмдоу“ не се продавал, имали предвид и друго място, или поне така твърдели. Може и така да беше.

Катрин се почуди колко ли дълго ще издържат с Меган сред тази буря, която може да ги прекърши.

Мег. Щеше ли да се затвори в себе си след измамата на баща си, както беше направила след сватбата на Мак с Джинджър? Катрин никога не се издаде, че знае как Мак е разбил сърцето на дъщеря й. Едуин беше този, от когото тя винаги очакваше утешение. Съвсем естествено. Татковото момиче. Традицията в семейството. „И аз бях татковото момиче“, помисли си тя.

Катрин забелязваше как Мак гледа Меган напоследък. Надяваше се да не е прекалено късно. Едуин така и не бе простил на майка си, че го е отблъснала. Мег беше изправила стена около себе си за всичко, което се отнасяше до Мак. Колкото и чудесно да се държеше с Кайл по свой си начин, сякаш нарочно не искаше да види с каква надежда той протяга ръце към нея.

Катрин долови движения на фигура в гората. Застина, после въздъхна облекчено. Беше полицаят. Поне държаха къщата под око.

Чу щракването на ключалката.

Катрин отправи молитви на благодарност. Дъщерята, заради която понасяше всичко останало, беше в безопасност.

Може би за момент сега щеше да забрави за снимките, които бяха поместени една до друга в днешните вестници — официалната снимка на Мег, която Трети канал използваше, и професионалната снимка на Ани, която поместваха със статиите й за туризма.

По настояване на Катрин Вирджиния беше изпратила всички вестници, които пристигаха в хотела, включително и малотиражните. Освен снимките „Денли Нюз“ беше публикувал и фотокопие на факса, който Мег получи в нощта след убийството на Ани.

Заглавието на статията гласеше „Дали сестрата е умряла по погрешка?“

— Ей, мамо, прибрах се!

За собствено успокоение Катрин хвърли още един поглед към полицая в гората и се обърна към дъщеря си.

След Катрин Вирджиния Мърфи бе почти официалният втори началник на „Дръмдоу“. На практика шеф на ресторанта и обслужваща рецепцията при необходимост, тя всъщност беше очите и ушите на Катрин, когато я нямаше или когато се задържаше в кухнята. Десет години по-млада от Катрин, около петнайсет сантиметра по-висока от нея и приятно закръглена, тя беше добър приятел и честен служител.

Знаейки финансовото състояние на нещата, Вирджиния работеше усърдно и намаляваше разходите там, където това не би се усетило. Горещо желаеше Катрин да може да задържи хотела. Знаеше, че когато цялата тази ужасна история отшуми, най-големият шанс на Катрин да продължи да живее нормално беше именно оттук.

Вирджиния не можеше да си прости, че бе помагала на Катрин, когато онази налудничава декораторка дойде със своите невероятно скъпи мостри на тапицерии, плочки и каталози за оборудване на бани. И това след всичките разходи за толкова необходимия ремонт!

Заведението изглеждаше великолепно, признаваше Вирджиния, и наистина имаше нужда от обновление, но каква ирония на съдбата — да се преживеят всичките неудобства и финансови затруднения при ремонта и новото обзавеждане само за да дойде след това някой и да купи „Дръмдоу“ на безбожно ниска цена.

Последното нещо, което Вирджиния искаше да стори, бе да причини на Катрин нови главоболия, но сега започваше да се тревожи за мъжа, който беше отседнал в стая 3-А. Не ставаше от леглото, откакто пристигна, твърдейки, че е изтощен от непрекъснатото тичане между Лонг Айлънд и Ню Хейвън, където майка му била в болница.

Не беше кой знае какво да изпраща поднос в стаята му. Справяха се с подобни неща. Проблемът беше, че можеше да е сериозно болен. Ами ако с него станеше нещо, докато бе тук?

„Рано е да безпокоя Катрин — мислеше си Вирджиния. — Ще го оставя така още един ден. Ако утре вечер не стане от леглото, ще се кача да поговоря с него. Ще настоявам да повикам лекар.“

Фредерик Шулер от болницата „Вали Мемориъл“ в Трентън се обади на Мак късно в петък следобед.

— Изпратих регистъра на медицинския персонал на мис Колинс с бърза поща. Ще трябва доста да почете, освен ако не знае какво име търси.

— Много сте експедитивен — каза искрено Мак. — Благодаря ви.