Мери Кларк - Другото лице

— Как мога да ви помогна, Меган?

Не „Какво мога да направя за вас?“ а „Как мога да ви помогна?“. Едва доловим нюанс, който беше странно утешителен.

— Трябва да разбера коя всъщност е била Хелън Петрович. Знаете ли за положението в клиниката „Манинг“?

— Да, разбира се. Следя развитието на нещата. Освен това видях в сутрешния вестник ваша снимка и на горкото момиче, което е било убито. Приликата е поразителна.

— Не съм видяла вестника, но зная какво имате предвид. Всъщност това сложи началото на тази история — Меган се наведе напред. Беше преплела пръсти и притискаше дланите си една към друга. — Прокурорът, който разследва убийството на Хелън Петрович, е убеден, че баща ми е виновен за назначаването й в клиниката „Манинг“, както и за нейната смърт. А аз не вярвам в това. Прекалено много неща не се връзват. Защо той ще поиска да назначи неквалифициран за длъжността човек? Преди всичко какво печели от назначаването на Хелън Петрович в лабораторията?

— За всяко действие на човека съществува причина, Меган. А понякога и повече от една.

— Точно това имам предвид. Не мога да намеря и една, да не говорим за няколко. Просто не виждам смисъла. Защо баща ми изобщо би се занимавал с Хелън, ако знае, че е мошеничка? Той беше много внимателен в работата си. Гордееше се, че препоръчва подходящите хора на клиентите си. Често си говорехме за това.

— Осъдително е да се постави неквалифициран човек на отговорна медицинска длъжност. Колкото повече разследват лабораторията на клиниката „Манинг“, толкова повече грешки откриват. Не разбирам защо баща ви съзнателно би причинил това. А Хелън? Тя не е ли имала някаква съвест? Не се ли е тревожила за ембрионите, които са били увреждани или унищожавани заради нейната немарливост, безотговорност и невежество? Поне част от съхраняваните ембриони е трябвало да бъдат имплантирани с надеждата, че ще се родят деца.

— Имплантирани и родени — повтори отец Радзин. — Интересен въпрос от гледна точка на етиката. Хелън не ходеше редовно на църква, но когато идваше на неделна служба, винаги беше последна и винаги оставаше за кафе. Имах чувството, че я измъчва нещо, за което не може да говори. Но трябва да ви кажа, че ако се наложи да използвам прилагателни за нея, последните три, които бих употребил, са „немарлива, безотговорна и невежа“.

— А приятелите? С кого е била близка?

— Нямам представа. Някои от познатите й ми се обаждаха през миналата седмица. Споменаваха колко слабо всъщност познават Хелън.

— Страхувам се, че се е случило нещо с племенницата й Стефани. Срещали ли сте някога младия мъж, който е баща на детето й?

— Не. И никой друг не го познава, доколкото разбирам.

— Какво мислите за Стефани?

— Тя не прилича на Хелън. Естествено, още е много млада и е в тази страна от… няма и година. Сега е сама. Може би просто бащата на бебето се е появил и тя е решила да рискува.

Той сбърчи чело. „И Мак прави така.“ Отец Радзин, изглежда, наближаваше четирийсетте — беше малко по-възрастен от Мак. Защо ли ги сравняваше? Защото и в двамата имаше нещо много благоразумно и добро.

Тя се изправи.

— Отнех ви прекалено много време, отче.

— Останете още малко, Меган. Повдигнахте въпроса за мотивацията на баща ви при назначаването на Хелън в клиниката. Ако не можете да откриете повече информация за Хелън, моят съвет е да продължите да се ровите, докато откриете причината за неговото участие. Допускате ли, че между тях може да е имало връзка?

— Много се съмнявам — тя тръсна рамене. — Той е имал достатъчно проблеми, опитвайки се да разпределя времето си между майка ми и майката на Ани.

— А пари?

— В това също няма логика. Клиниката „Манинг“ е платил обичайната такса на „Колинс и Картър“ за посредничеството при назначаването на Хелън и доктор Уилямс. Опитът ми от изучаването на законите и на човешката природа ме е научил, че в основата на повечето престъпления са или парите, или любовта. Но тук не пасва нито едното — тя се изправи. — А сега наистина трябва да вървя. Имам среща с адвоката на Хелън в къщата й в Лорънсвил.

Чарлс Потърс очакваше Меган. Беше го видяла за малко на опелото на Хелън. Сега, когато имаше възможност да го огледа по-подробно, забеляза, че изглежда като семеен адвокат от старите филми.

Тъмносиният му костюм беше ултраконсервативен, ризата — безупречно бяла, тясната му вратовръзка беше в убито синьо, тенът беше розов, а оредялата сива коса — внимателно сресана. Очила без рамки обграждаха изненадващо живи лешникови очи.