Мери Кларк - Другото лице

— Но това не е информацията, която е интересувала Виктор Орсини — каза Мег. — Трябва да има нещо друго.

В четвъртък в кантората на „Колинс и Картър“ Джеки, секретарката, и Мили, завеждаща документацията, коментираха шепнешком напрежението между Филип Картър и Виктор Орсини. Съгласиха се, че то се дължи на ужасния шум около мистър Колинс и заведените дела.

Нещата изобщо не бяха в ред, откакто мистър Колинс беше умрял.

— Или откакто го смятаме за мъртъв — каза Джеки. — Трудно е за вярване, че при такава добра и красива съпруга като мисис Колинс той си е имал още някоя през всичките тия години.

— Толкова се безпокоя — продължи тя. — Всеки цент от заплатата ми се пести за колежа на момчетата. Тази работа е толкова удобна. Ще е ужасно да я изгубя.

Мили беше на шейсет и три и искаше да работи още две години, докато събере по-голяма социална осигуровка.

— Ако фалират, кой ще ме вземе на работа? — това беше риторичен въпрос, който напоследък често си задаваше.

— Един от тях идва вечер тук — прошепна Джеки. — Личи си, че някой рови из папките.

— Защо ли ще го правят? Могат да ни накарат да намерим всичко, което им е нужно — зачуди се Мили. — Затова ни плащат.

— Единственото, което подозирам, е, че някой от двамата се опитва да намери копие от писмото до клиниката Манинг, което препоръчва Хелън Петрович — каза Джеки. — Аз лично търсих доста и не можах да го открия.

— Ти трябва да си била тук едва от няколко седмици, когато си го писала на машината. Тъкмо свикваше с начина на подреждане на документите — напомни й Мили. — Впрочем какво значение има? Полицията държи оригинала и това е важното.

— Може би има огромно значение — каза Джеки. — Истината е, че изобщо не си спомням да съм писала такова нещо, но пък това е било преди седем години, а аз не помня и половината от писмата, които излизат оттук. Само че моите инициали са върху него.

— И какво от това?

Джеки издърпа чекмеджето на бюрото си, извади чантата си и измъкна от нея сгъната изрезка от вестник.

— Откакто видях писмото за Петрович до клиниката Манинг, нещо ме човърка, не ми дава мира. Виж това.

Тя подаде изрезката на Мили.

— Виждаш ли как първият ред на всеки нов абзац е табулиран навътре? По този начин печатам писмата на мистър Картър и мистър Орсини. Писмата на мистър Колинс винаги се пишеха без табулация.

— Съвсем вярно — съгласи се Мили, — но този подпис е съвсем като подписа на мистър Колинс.

— Експертите казват, че е негов, но аз твърдя, че е невероятно странно едно писмо, подписано от него, да бъде напечатано по този начин.

В три часа се обади Том Уайкър.

— Мег, просто исках да ти съобщя, че ще излъчим твоя филм за клиниката „Франклин“ във Филаделфия — онзи, който щяхме да използваме заедно с репортажа за еднояйчния близнак. Довечера ще го пуснем и в двете излъчвания на новините. Добър, стегнат материал е и се връзва с това, което се случи в клиниката „Манинг“.

— Радвам се, че го пускаш, Том.

— Исках да бъда сигурен, че ще го гледаш — каза той с изненадващо мил глас.

— Благодаря, че ми съобщи — отговори Меган.

Мак се обади в пет и половина.

— Какво ще кажеш да дойдете с Катрин да вечеряте тук за разнообразие? Сигурен съм, че днес няма да ви се ходи в хотела.

— Не, няма — съгласи се Мег. — И освен това компанията ви ще ни разведри. В шест и половина става ли? Искам да гледам новините по Трети канал. Ще дават нещо, което аз съм правила.

— Ела да го гледаш тук. Тъкмо Кайл ще ти покаже, че знае да прави записи.

Филмът беше добър. Най-хубавият момент беше записът от кабинета на доктор Уилямс, когато той посочваше стените, отрупани със снимките на дечица.

— Можете ли да си представите колко много щастие носят тези деца в човешкия живот?

Мег беше инструктирала оператора да движи бавно камерата по снимките, докато доктор Уилямс говори.

— Тези деца са били родени само благодарение на методите за изкуствено оплождане, които могат да се използват тук.

— Удря право в целта — отбеляза Мег. — Но не е натрапчиво.

— Добър филм е станал, Мег — каза Мак.

— Да, и аз така мисля. Да пропуснем останалата част от новините. Всички знаем за какво ще бъдат.

Бърни остана в стаята цял ден. Спомена пред камериерката, че не се чувства добре. Каза й, че вероятно всички нощи, които е прекарал в болницата, докато майка му е лежала там, сега му се отразяват много зле.

Вирджиния Мърфи се обади след няколко минути.

— Обикновено предлагаме само кифлички с кафе за закуска по стаите, но с удоволствие ще изпратим нещо друго, когато пожелаете.