— Мама обича слънцето.
— Зная, че половината стаи са празни. Говори с Вирджиния Мърфи. Тя е помощничката на мисис Колинс и се занимава с всичко.
Стаята, която избра Бърни, беше повече от задоволителна. От южната страна на сградата, с изглед към къщата на Колинсови. Дори и след всичките покупки на апаратура той не беше наближил лимита на кредитната си карта. Можеше дълго да остане тук.
Мърфи го прие с приятна усмивка.
— Кога ще се нанесе майка ви, мистър Хефернън? — попита тя.
— Най-рано след няколко дни — обясни Бърни. — Искам да използвам стаята, докато излезе от болницата. Всекидневното шофиране от Лонг Айлънд и обратно е ужасно дълго.
— Така е, пък и движението е доста натоварено. Имате ли багаж?
— Ще го донеса по-късно.
Бърни се прибра вкъщи. След вечеря каза на мама, че шефът му настоява да закара колата на един клиент до Чикаго.
— Няма да ме има три-четири дни, мамо. Колата е нова и скъпа и не искат да я карам много бързо. Ще се върна с автобуса.
— Колко ще ти платят за това?
Бърни каза първата цифра, която му дойде наум.
— Двеста долара на ден, мамо.
Тя изсумтя презрително.
— Само като си помисля как се трепех да те издържам и не получавах почти нищо и как ти получаваш двеста долара на ден, за да караш някаква луксозна кола.
— Искат да тръгна тая вечер — Бърни влезе в спалнята и хвърли няколко дрехи в черния пластмасов куфар, който мама беше купила при някаква разпродажба преди много години. Не изглеждаше толкова лош. Мама го беше измила.
Погрижи се да вземе достатъчно видеокасети за камерата си, всичките си обективи и безжичния си телефон.
Сбогува се с мама, но не я целуна. Никога не се целуваха. Мама нямаше доверие на целувките. Както обикновено, тя застана на вратата да го изпрати.
Последните й думи бяха:
— И не се забърквай в неприятности, Бърнард.
Меган стигна у дома преди десет и половина. Майка й беше оставила сирене, бисквити и грозде на масичката за кафе в дневната, както и вино в съд с лед.
— Мислех си, че ще ти трябва нещо да се подкрепиш.
— Да. Веднага слизам. Искам само да се преоблека.
Тя качи чантата си горе, облече си пижамата, наметна халата и обу пантофи, изми си лицето, среса си косата и я върза отзад с един ластик.
— Така е по-добре — каза тя, когато се върна в дневната. — Имаш ли нещо против да не говорим за всичко това тази вечер? Знаеш най-важното. Татко и майката на Ани са имали връзка в продължение на двайсет и седем години. За последен път са се видели, когато той е тръгнал за вкъщи, но така и не се прибра. Тя и адвоката й ще летят в 11,25 през нощта от Финикс. Ще бъдат в Ню Йорк утре около шест сутринта.
— Защо не е изчакала до утре? Защо трябва да лети цяла нощ?
— Предполагам, че иска да остане в Ню Йорк възможно най-кратко време. Предупредих я, че полицията ще иска да я види и вероятно средствата за масова информация ще се стремят обширно да отразят всичко.
— Мег, надявам се да съм постъпила правилно — Катрин се поколеба. — Казах на Том Уайкър за пътуването ти до Скотсдейл. Предадоха репортаж за Ани в новините в шест и съм сигурна, че ще го повторят в единайсет. Мисля, че бяха възможно най-мили към теб и мен, но репортажът е доста мъчителен. Освен това изключих звънеца на телефона и включих телефонния секретар. Неколцина репортери дойдоха дотук, но аз видях колите им и не отворих. Ходили са и в хотела, но Вирджиния им казала, че отсъствам от града.
— Доволна съм, че си предоставила всичко на Том — каза Мег. — Удоволствие беше да работя за него. Искам той да има правата над всичко това — тя се опита да се усмихне на майка си. — Ти си много смела.
— Трябва да намерим сили да издържим. Мег, той не е звънял вчера. Сега осъзнавам, че този, който се е обаждал, се е опитвал да разбере къде си. Обадих се в полицията. Ще държат къщата под око и редовно ще обхождат гората — Катрин не издържа повече. — Мег, страхувам се за теб.
Мег недоумяваше кой ли би могъл да използва името на Том Уайкър.
— Мамо, не знам какво става. Нали си включила алармата?
— Да.
— Тогава да гледаме новините.
Едно бе да проявиш смелост, а съвсем друго да знаеш, че неколкостотин хиляди души гледат репортаж, който разнищва твоя личен живот.
Тя гледаше и слушаше как Джоел Адисън, водещият късните новини на Трети канал, започна предаването си с подходящото сериозно изражение.
— Както вече съобщихме по време на новините в шест, Едуин Колинс, който е безследно изчезнал от 28 януари и е заподозрян в случая с клиниката „Манинг“, е бащата на младата жена, убита в Манхатън при нападение с нож преди дванайсет дни. Мистър Колинс… който е и баща на Меган Колинс от нашия новинарски екип… заповед за арестуване… имал две семейства… известен в Аризона като съпруга на прочутата скулпторка Франсис Гролиър…
Читать дальше