Мери Кларк - Другото лице

И все пак баща й бе имал два дома, където бяха го обичали. Нуждаел ли се е и от двата, за да компенсира онези два от детството си — местата, където не е бил нито обичан, нито желан?

Бяха започнали да сервират. Меган си поръча чаша червено вино. Отпиваше по малко и по тялото й започна да се разлива приятна топлина. Хвърли поглед встрани. За щастие, жената беше потънала в книгата си.

Сервираха обеда. Меган не беше гладна, но въпреки това изяде салатата и кифличката с кафето. Главата й започна да се избистря. Извади бележник от ръчната си чанта и започна да си води бележки, докато пиеше втората чаша кафе.

Онзи лист с името и телефонния й номер беше предизвикал сблъсъка между Франсис и Ани с нейното желание да узнае истината. „Франсис каза, че Ани ми е позвънила и е затворила телефона; когато аз съм вдигнала. Само ако беше говорила с мен тогава! Никога нямаше да дойде в Ню Йорк. И сега щеше да е жива.“

Кайл явно беше видял Ани в колата, която е карала в Нютаун. Дали някой друг я беше видял?

„Дали Франсис й е казала къде работеше татко?“ — помисли си Меган и си записа въпроса.

„Доктор Манинг. Според Франсис татко е бил разтревожен след разговора си с него в деня, преди да изчезне. Според вестниците доктор Манинг твърди, че разговорът е бил приятелски. Тогава от какво се е притеснил татко?

Виктор Орсини. Той ли беше ключът към всичко това? Франсис каза, че татко е бил ужасен от нещо, което е разбрал за него.“

Орсини. Меган подчерта името му с три черти. Беше започнал работа в компанията по времето, когато Хелън Петрович е била представена като кандидат в „Манинг“. „Дали тук не се крие някакъв отговор?“

Последната бележка, която Меган направи, се състоеше от четири думи: татко жив ли е?

Самолетът кацна в осем часа, точно навреме. Когато Меган сваляше предпазния колан, жената от другата страна затвори книгата си и се обърна към нея.

— Едва сега се сещам — каза тя щастлива. — Аз съм пътнически агент и разбирам, че щом не ви се говори, не бива да ви безпокоят. Но бях сигурна, че сме се срещали някъде. Миналата година бях на конференцията по туризъм в Сан Франциско. Вие сте Ани Колинс, авторката на туристически брошури и статии, нали?

Бърни седеше на бара, когато Катрин хвърли един поглед на път за вкъщи. Той видя отражението й в огледалото, но веднага извърна очи и вдигна менюто, когато тя погледна към него.

Не искаше да го забележи. Нямаше нищо добро в това хората да ти обръщат специално внимание. Можеха да започнат да задават въпроси. Само от хвърления в огледалото поглед заключи, че майката на Меган изглежда умна жена. Не можеше лесно да я прекараш.

Къде беше Меган? Бърни си поръча още една бира и после се запита дали барманът Джо не го гледа с онова изражение на лицето, което добиваха ченгетата, когато го спираха и го питаха каква работа има наоколо.

Само да кажеше: „Ами просто се мотая тук“, и щяха да го засипят с въпроси. „Защо? Кого познаваш в тоя край? Идваш ли често насам?“

Той не желаеше хората тук дори да си помислят да му задават подобни въпроси.

Най-голямото постижение беше, когато хората свикваха да те виждат. Свикне ли човек да вижда някого непрекъснато, вече изобщо не го забелязва. С психиатъра на затвора си бяха говорили за тия работи.

Някакъв вътрешен глас го предупреждаваше, че ще е опасно отново да се крие в гората зад къщата на Меган. Когато онова хлапе се беше разкрещяло така, сигурно бяха извикали ченгетата. Може би и сега държаха къщата под око.

Но след като той нямаше шанс да се среща с Меган в службата, тъй като тя беше в отпуска, нито пък да се приближи до къщата й, как щеше да я вижда?

Докато отпиваше от втората бира, отговорът го озари — толкова лесен, толкова прост.

Това не беше просто ресторант. Това беше хотел-ресторант. Хората нощуваха тук. Отвън имаше табела, която гласеше „Има свободни легла“. Къщата на Меган трябваше добре да се вижда през прозорците откъм юг. Ако наемеше стая, можеше да идва и да си отива, без никой нищо да си помисли. Щеше да бъде нормално колата му да е тук цяла нощ. Можеше да каже, че майка му е в болница и след няколко дни ще бъде изписана, затова търси някое тихо местенце, където да си почине и да не си готви сам.

— Стаите скъпи ли са? — попита той бармана. — Трябва да намеря нещо за майка ми, където да може да се възстанови, нали разбираш? Вече не е болна, но е малко слаба и не може сама да се грижи за себе си.

— Стаите са чудесни — каза Тони. — Само преди две години е правен ремонт. Точно сега не са скъпи. Понеже е едно никакво време. След около три седмици, към Деня на благодарността, цените се вдигнат и остават високи до края на ски сезона. После отново падат и са поносими до април-май.