Мери Кларк - Другото лице

— Филип — каза Меган. — Нали не се опитваш да твърдиш, че баща ми е жив и че знам къде бих могла да го намеря?

От обичайното весело и самоуверено поведение на Картър нямаше и следа.

— Мег — каза той. — Изобщо не вярвам, че знаеш къде да намериш Едуин. Но онази Гролиър го е познавала толкова добре — той млъкна, осъзнавайки ефекта от думите си. — Простете ми.

Меган знаеше, че Филип Картър е прав и че прокурорът със сигурност ще я разпитва как е разбрала, че трябва да отиде в Скотсдейл.

Когато той си отиде, Катрин каза:

— И Филип се изтормози.

След час Меган се опита да позвъни на Стефани Петрович. Все още никой не отговаряше. Тя се обади в службата на Мак, за да разбере дали се е свързал с нея.

Когато Мак й разказа за бележката, оставена от Стефани, Меган каза безцеремонно:

— Мак, тази бележка е заблуда. Стефани не може да е тръгнала с този човек по свое желание. Видях реакцията й, когато й предложих да го потърси за издръжка на детето. Тя се страхува до смърт от него. Мисля, че е по-добре адвокатът на Хелън Петрович да я обяви за изчезнала.

Още едно мистериозно изчезване, мислеше си Меган. Днес вече беше твърде късно да ходи с кола до южната част на Ню Джърси. Щеше да отиде утре, като тръгне на разсъмване. Така може би щеше да се откопчи от журналистите.

Искаше да види Чарлс Потърс и да го помоли да я пусне да разгледа къщата на Петрович. Искаше да се срещне със свещеника, който беше отслужил заупокойната молитва за Хелън. Той очевидно познаваше румънките, които бяха дошли в църквата.

Съществуваше вероятност Стефани, младата жена, която всеки момент щеше да роди, да знае неща за леля си, което представлява опасност за убиеца на Хелън Петрович.

Следователите Боб Марън и Арлийн Вайс поискаха и получиха разрешение от прокуратурата на Манхатън да разпитат Франсис Гролиър в четвъртък към обяд.

Адвокатът й Мартин Фокс, среброкос старец към седемдесетте, бивш съдия, седеше до нея в апартамента на хотел „Дорал“, на няколко пресечки от патологията. Фокс веднага отхвърляше въпросите, които смяташе за неуместни.

Франсис беше ходила в моргата и бе разпознала трупа на Ани. Той щеше да бъде пренесен със самолет до Финикс, където щеше да чака агент от едно погребално бюро в Скотсдейл. Мъката неумолимо се беше врязала по лицето й, което сега приличаше на някоя от нейните скулптури, но тя се владееше.

Отговори на същите въпроси, които й бяха задали детективите от отдел „Убийства“ в Нюйоркската полиция. Не познаваше човек, който да придружава Ани до Ню Йорк. Ани нямаше врагове. Не желаеше да говори за Едуин Колинс, с изключение на това да потвърди убеждението си, че съществува вероятността той да е решил да изчезне.

— Изразявал ли е някога желание да живее в провинцията? — попита Арлийн Вайс.

Въпросът сякаш извади Гролиър от летаргията.

— Защо питате?

— Защото въпреки че колата му е била наскоро измита, когато е била намерена пред апартамента на Меган Колинс, по нея е имало следи от кал и слама, набити в грайферите на гумите. Мисис Гролиър, смятате ли, че той би избрал подобно място за скривалище?

— Възможно е. Понякога интервюираше хора, които работеха в колежи в малки градчета. Когато говорехме за тези пътувания, той винаги казваше, че в провинцията животът изглежда толкова по-прост и лесен.

Вайс и Марън отидоха направо в Нютаун да говорят отново с Катрин и Меган. Зададоха им същите въпроси.

— Последното място на света, където бих могла да си представя съпруга си, е ферма — каза им Катрин.

Меган се съгласи с нея.

— Има нещо, което ме смущава. Не ви ли се струва странно, че ако баща ми е карал сам колата си, не само не би я оставил там, където веднага ще й бъде сложен талон за глоба, но и не би оставил в нея оръжие, с което е извършено убийство?

— Не твърдим, че не съществуват и други възможности — каза Марън.

— Но вие сте се съсредоточили върху него. Може би ако престанете да го поставяте в центъра на събитията, схемата изцяло ще се промени.

— Нека да поговорим за вашето внезапно пътуване до Аризона, мис Колинс. Трябваше да го узнаем от телевизията. Разкажете ни сама! Кога разбрахте, че баща ви има там жилище?

Когато след час си отидоха, отнесоха и лентата със записа на съобщението от „Паломино“.

— Вярваш ли, че някой от този отдел търси отговорите извън татко?

— Не. И не възнамеряват — каза горчиво Катрин.

Върнаха се в дневната, където отново се заеха с папките. Анализът на сметките от хотелите в Калифорния показваше кога през годините Едуин Колинс беше оставал в Скотсдейл.