Мери Кларк - Другото лице

— Да видим дали има полза. Едно нещо може би ще ви заинтересува. Прегледах списъка на „Манинг“ и видях името на доктор Уилямс. Познавам го. Той сега завежда клиниката „Франклин“ във Филаделфия.

— Да, зная — каза Мак.

— Това може би няма отношение към нещата. Уилямс никога не е бил на работа тук, но си спомням, че жена му лежа в отделението за тежко болни през годините, когато Хелън Петрович работеше при нас. От време на време се засичахме тук.

— Смятате ли, че съществува някаква вероятност той да е лекарят, с когото Петрович се е срещала в „Даулинг“? — попита бързо Мак.

Шулер се поколеба за миг, а после каза:

— Това са вече клюки, но аз поразпитах из отделението. Главната сестра работи там от двайсет години. Много добре помни доктор Уилямс и жена му.

Мак изчака. Дано това да е връзката, която търсим, мина му през ума.

Беше ясно, че Фредерик Шулер говори с неохота. След още една кратка пауза той каза:

— Мисис Уилямс имала тумор в мозъка. Била родена и израснала в Румъния. Когато състоянието й се влошило, загубила способността си да общува на английски. Доктор Уилямс знаел само няколко думи на румънски и една приятелка идвала редовно в стаята на мисис Уилямс да му превежда.

— Хелън Петрович ли е била?

— Никога не се е запознавала със сестрата. Описа я като тъмнокоса жена с кафяви очи, около четирийсет и пет годишна, доста привлекателна. Както виждате, информацията е съвсем оскъдна — добави Шулер.

„Не, не е“, мислеше си Мак. Опита се да благодари на Фредерик Шулер със спокоен глас, но когато затвори телефона, изрече наум молитва на признателност.

Това беше първото пропукване! Мег му беше казала, че доктор Уилямс отрича да е познавал Петрович преди постъпването й в клиниката „Манинг“. Уилямс беше човекът, който може би бе обучил Петрович в необходимите умения, за да се представи като ембриолог.

— Кайл, не е ли време за уроците? — подхвърли меко Мари Дилео, шейсетгодишната домашна помощничка.

Кайл гледаше видеозаписите от интервюто на Мег в клиниката „Франклин“. Той вдигна поглед.

— След минутка, мисис Дилео, честно!

— Знаеш какво мисли татко ти за прекаленото гледане на телевизия, нали?

— Това е запис с образователна цел. Нещо съвсем различно!

Дилео поклати глава.

— Имаш готов отговор на всичко — тя го погледна с нежност. Кайл беше чудесно дете — с ум като бръснач, забавен, мил и сладък.

Записът с Мег свърши и той изключи телевизора.

— Мег много я бива за репортерка, нали?

— Да.

Кайл последва Мари в кухнята, а Джейк тръгна по петите му. Тя усещаше, че нещо не е наред.

— Не се ли прибра от Дани малко раничко? — попита тя.

— Ъхъ — той завъртя купата с плодовете.

— Не прави така. Ще я събориш! Да не се е случило нещо у Дани?

— Майка му ни се ядоса.

— Така ли? — Мари вдигна поглед от месото, което готвеше. — Сигурна съм, че не е било без причина.

— Поставили са нов улей към пералнята в мазето. Решихме да го изпробваме.

— Кайл, вие двамата не можете да се поберете в улея.

— Не, но Пени се побира.

— Пускали сте Пени по улея!

— Дани го измисли. Той я пускаше, а аз я хващах от долния край. Сложихме долу и един голям юрган и възглавници за всеки случай, ако я изпусна — но аз нито веднъж не я изпуснах. Пени не искаше да спре, но майката на Дани побесня. Забрани ни да си играем повече тази седмица.

— Кайл, ако бях на твое място, щях да си напиша домашното, преди баща ти да се прибере. Той никак няма да бъде доволен от тази история.

— Знам — въздъхна тежко Кайл и отиде да си донесе чантата. Изсипа тетрадките си на кухненската маса. Джейк се сви на пода до краката му.

„Бюрото, което му е подарък за рождения ден, не си струва парите“, мислеше си Мари. Тя се готвеше да сложи масата. Е, можеше и да почака. Беше само пет и десет. Обикновено приготвяше вечерята и към шест си тръгваше — по това време Мак се прибираше от работа. Той не обичаше да яде веднага след като се върнеше, така че винаги слагаше масата сам по-късно.

Телефонът иззвъня. Кайл скочи.

— Нека аз! — той вдигна слушалката и я подаде на Мари.

— За вас е, мисис Дилео.

Беше съпругът й, който съобщи, че баща й е бил откаран в болницата от старческия дом.

— Случило ли се е нещо? — попита Кайл, когато тя затвори телефона.

— Да. Баща ми е болен от дълго време. Той е много стар. Трябва веднага да ида в болницата. Ще те оставя у Дани и ще напиша бележка на баща ти.

— Не и у Дани — каза Кайл уплашен. — Майка му няма да ме иска. Остави ме у Мег. Ще й се обадя — той натисна бутона за автоматично избиране. Нейният номер беше веднага след номерата на полицията и пожарната. След секунда извести сияещ: