Мери Кларк - Другото лице

И все пак, когато мина покрай него, тя го погледна доста странно — така както правят хората, когато искат да преценят що за птица си. Бърни се насили да й се усмихне и да й благодари с естествен глас.

Най-сетне късно следобед белият мустанг на Меган зави по алеята им. Бърни залепи нос на стъклото, опитвайки се да я разгледа, докато минава по пътеката към къщата. Отново се почувства щастлив, щом я зърна.

Около пет и половина той видя да оставят хлапето в къщата на Меган. Ако не беше това хлапе, Бърни можеше да се скрие в гората. Щеше да бъде по-близо до Мег. Щеше да я снима, за да я съхрани на лента. Можеше да я гледа и да бъде с нея, когато пожелаеше. Ако не беше това тъпо хлапе. Ненавиждаше го.

Не се сети да си поръча вечеря. Не беше гладен. Най-накрая в десет и половина бдението му приключи. Меган запали лампата в спалнята си и се съблече.

Беше толкова красива!

В четири часа в петък следобед Филип попита Джеки:

— Къде е Орсини?

— Има някаква среща извън кантората, мистър Картър. Каза, че ще се върне към четири и половина.

Джеки стоеше в кабинета на Филип Картър и се чудеше какво да направи. Когато мистър Картър беше ядосан, ставаше някак страшен. Мистър Колинс никога не се ядосваше.

Но сега шеф беше мистър Картър и снощи мъжът й Боб се опитваше да я убеди, че трябва да му каже как Виктор Орсини всяка вечер рови из документацията.

— Но може би мистър Картър рови — предположи тя.

— Ако е Картър, тогава той ще оцени тревогата ти. Не забравяй, че ако между тях има нещо, Орсини ще си отиде, а не Картър.

Боб беше прав. И Джеки каза решително:

— Мистър Картър, може би не е моя работа, но съм сигурна, че мистър Орсини идва всяка вечер тук и рови в архива.

Цяла минута Филип Картър остана безмълвен, после лицето му придоби студено изражение.

— Благодаря ти, Джеки. Нека мистър Орсини ми се обади, щом се върне.

„Не бих искала да съм на мястото на мистър Орсини“, помисли си тя.

След двайсет минути с Мили престанаха да се преструват, че не чуват през затворената врата гласа на Филип Картър, който крещеше на Виктор Орсини:

— От дълго време те подозирам, че работиш за „Даунс и Роузън“. Сега имаме неприятности, а ти се подготвяш да се спасиш, отивайки при тях. Но явно си забравил, че договорът ти тук изрично забранява да ровиш из сметките ни. Сега се измитай и не си прави труда да си събираш нещата. Така или иначе, вече си взел голямата част от папките ни. Ще ти изпратим личните вещи.

— Значи това е правил — прошепна Джеки. — Много лошо.

Нито тя, нито Мили погледнаха Орсини, когато мина покрай тях. Ако го бяха направили, щяха да видят, че лицето му е побеляло от гняв.

В събота сутрин Катрин отиде в хотел-ресторанта. Провери пощата и телефонните обаждания, после дълго говори с Вирджиния. След като реши да не остава за обеда, тя се прибра в единайсет часа. Откри, че Мег носи папките в кабинета на баща си и внимателно ги изучава, една по една.

— Трапезарията е толкова разхвърляна днес, че изобщо не мога да се съсредоточа — обясни Мег. — Виктор търсеше нещо важно, което сигурно ще ни избоде очите, а ние не го виждаме.

Катрин изгледа дъщеря си. Мег беше облечена в карирана копринена риза и памучни панталони. Кестенявата й коса, която стигаше почти до раменете, беше отметната назад. „Ето какво било“, помисли си Катрин. Просто косата й беше малко по-дълга. Снимките от вчерашните вестници изникнаха в паметта й.

— Мег, премислих всичко. Ще приема онази оферта за „Дръмдоу“.

— Какво?

— Вирджиния е съгласна с мен. Разходите по поддръжката са прекалено големи. А не ми се ще да продавам на търг.

— Мамо, татко основа „Колинс и Картър“ и дори при тези обстоятелства трябва да има някакъв начин да получиш пари оттам.

— Мег, ако има смъртен акт, ще получа застраховката му на главен съдружник. Но с тези предстоящи дела фирмата им скоро ще фалира.

— Какво мисли Филип? Впрочем той напоследък доста често идва — каза Мег. — По-често, отколкото през всичките тези години, докато работеше с татко.

— Той се опитва да бъде внимателен и аз съм му благодарна.

— Не е ли нещо повече от внимание?

— Надявам се, че не е. Би направил грешка. Имам твърде много неща да решавам, преди да мога дори и да помисля за подобно нещо с когото и да било — добави тя тихо. — Но ти нямаш!

— Това какво означава?

— Означава, че Кайл не е най-старателният помощник в кухнята. Той ви е гледал тайничко и ми докладва, че Мак те е целувал.