Мери Кларк - Другото лице

— Исках да кажа да не сте дошли с Мег за сладолед или нещо подобно?

— Мег ме остави тук. Каза да стоя при теб. Тя прави един репортаж.

— Да не би шефът й да се е обадил?

— Някой й се обади и тя каза, че трябва веднага да тръгва.

— Нали ще бъде страхотно, ако пак я върнат като репортерка? — каза Катрин на Вирджиния. — Ще й се оправи самочувствието.

— Разбира се — съгласи се Вирджиния. — Какво мислиш да правим с оня в 3-А? Честно казано, Катрин, той е малко странен.

— Точно това ни трябва сега.

— Колко хора ще стоят в стаята си почти три дни и след това ще изхвърчат, помитайки всичко по пътя си? Ти не го видя, но аз мисля, че мистър Хефернън изобщо не е болен. Прелетя по стълбите и през фоайето с видеокамера в ръце.

— Дай да погледнем стаята му — каза Катрин. — Ела с нас, Кайл.

Въздухът в 3-А беше застоял.

— Тази стая чистена ли е, откакто той е в нея? — попита Катрин.

— Не — отговори Мърфи. — Бети каза, че той я пуска само да смени кърпите и едва не я изхвърлил, когато поискала да почисти.

— Трябва да е станал отдавна. Виж този стол как е поставен до прозореца — забеляза Катрин. — Чакай малко!

Тя прекоси стаята, седна в стола и погледна през прозореца.

— Мили боже! — ахна тя.

— Какво има? — попита Вирджиния.

— Оттук се вижда право в прозорците на Мег. — Катрин грабна телефона, погледна спешните номера на слушалката и набра един.

— Щатска полиция. Говори полицай Торн.

— Обажда се Катрин Колинс от „Дръмдоу“ в Нютаун — изрече рязко тя. — Струва ми се, че един от гостите на хотела е наблюдавал къщата ни. Дни наред е стоял заключен в стаята и преди малко изфуча нанякъде с колата си — тя вдигна ръка към устата си. — Кайл, когато Мег те остави, забеляза ли дали една кола я последва?

Кайл усети, че нещо не е наред, но със сигурност причина за това не можеше да бъде онзи добър човек, който беше и толкова опитен шофьор.

— Не се тревожи! Мъжът със зеления шевролет е добър. Той спаси живота на Джейк, когато миналата седмица мина покрай къщата ни.

Почти в отчаяние Катрин извика:

— Полицай Торн, той преследва дъщеря ми. Тя кара бял мустанг. Той е със зелен шевролет. Намерете я! Трябва да я намерите!

Патрулната кола спря пред паянтовата едноетажна къща в Джаксън Хайтс и двама полицаи изскочиха от нея. Писъкът на приближаващата линейка се смеси със звука от скърцането на спиращ влак на естакадата на гарата, една пресечка по-надолу.

Полицаите минаха отзад, изкъртиха задната врата и се спуснаха по стълбите към мазето. Едно разхлабено стъпало се счупи под тежестта на млад полицай, който стисна перилата и не падна.

— Нищо чудно, че се е пребила — промърмори той. — Това място е като капан.

Приглушени стенания от преградената част ги насочиха към стаичката на Бърни. Намериха възрастна жена просната на пода, с телефона до себе си. Лежеше до една паянтова масичка, отрупана с телефонни указатели. На старата тоалетка имаше радио, настроено на къси вълни, полицейски скенер, пишеща машина и факс.

По-младият полицай коленичи до ранената жена.

— Аз съм полицай Дейвид Гузман, мисис Хефернън — каза той меко. — Ще донесат носилка да ви отведат в болницата.

Майката на Бърни се опита да проговори.

— Синът ми не е сторил нищо лошо — едва успя да отрони тя и затвори очи, безсилна да продължи.

— Дейв, виж!

Гузман се изправи.

— Какво има, капитане?

Телефонният указател на Куинс лежеше отворен. На разтворените страници бяха оградени десетина имена. Сержантът ги посочи.

— Не ти ли се струват познати? През последните няколко седмици всички тези хора позвъниха с оплаквания от телефонни заплахи.

Разнесе се воят на линейката. Гузман изтича нагоре по стълбите.

— Пазете се, че може да си счупите вратовете по тия стълби! — предупреди ги той.

След по-малко от пет минути майката на Бърни, вече почти в безсъзнание, беше поставена на носилката и внесена в линейката.

Полицаите останаха.

— Имаме достатъчно причини да огледаме всичко тук — отбеляза капитанът.

Той вдигна листовете, оставени до факса, и започна да ги преглежда.

Гузман издърпа чекмеджето на масата и видя едно хубаво портмоне.

— Явно Бърни си е падал по обирите — отбеляза той.

Докато Гузман се взираше в снимката на Ани Колинс на шофьорската й книжка, капитанът откри оригинала на факса. Прочете го на висок глас.

— „Грешка. Ани просто беше грешка.“

Гузман грабна телефона от пода.