Мери Кларк - Другото лице

Той замълча за миг.

— Както ви казах, щом видях във вестника копие на писмото с неговия подпис, разбрах, че е фалшиво.

Орсини посочи листа хартия, който беше дал на Дуайър.

— При старата си секретарка, която беше истинско съкровище, Ед си беше създал навика да оставя куп подписани бланки, които тя да използва при диктофона. Той й имаше пълно доверие. После тя се пенсионира, а Ед не беше въодушевен от заместничката й Джеки. Помня как той накъса онези подписани бланки и ми каза, че отсега нататък иска да вижда всичко, на което ще фигурира неговият подпис. На празните бланки той винаги се подписваше на едно и също място — където старата му секретарка поставяше незабележим знак с молив — на петнайсетия знак на трийсет и петия ред. Прегледах папките на Ед с надеждата, че може да има още празни бланки с подписа му, които е пропуснал да унищожи. Тази в ръцете ви я намерих заключена в бюрото на Филип Картър. Един ключар ми направи ключ. Предполагам, че Картър я е пазел, ако му потрябва още някакъв документ с подписа на Едуин Колинс. Ако искате ми вярвайте — продължи Орсини, — но сутринта на двайсет и девети януари, когато чаках в кабинета на Ед, имах смътното усещане, че той преди това е бил там. Чекмеджето с папки от Л до Х беше изтеглено напред. Мога да се закълна, че той е търсил в папката на „Манинг“ нещо за Хелън Петрович. Докато го чаках, се обади Катрин Колинс, притеснена, че Ед не се е прибирал. Била на някаква годишнина в Хартфорд, където пренощувала, а когато се върнала, къщата била още празна. Позвънила в кантората да разбере дали не сме го виждали. Казах й за разговора си с него предишната нощ, когато той беше на рампата на Тапан Зий. Тогава нямах представа за катастрофата на моста. Тя предположи, че той е станал жертва в нея. Осъзнах, че е напълно възможно, разбира се — каза Виктор. — Последните думи на Ед бяха колко е хлъзгава рампата, а катастрофата е станала по-малко от минута по-късно. След разговора си с Катрин се опитах да се свържа с Филип. Телефонът му даваше заето и тъй като той живее на десет минути от кантората, отидох с колата до тях. Мислех си, че може да отидем до моста да видим дали вадят жертвите от водата. Когато пристигнах, Филип беше в гаража и тъкмо излизаше от колата си. И джипът му беше там. Спомням си, че той ми наблегна как го е докарал отнякъде, за да го закара на сервиз. Знаех, че има джип, с който се разкарва из фермите си. Отиваше дотам със седана и после се прехвърляше на джипа. Тогава това изобщо не ми направи впечатление. Но последната седмица стигнах до заключението, че ако Ед не е пострадал в катастрофата и е намерил нещо в кантората, което го е накарало да отиде до дома на Картър, каквото и да е станало, е станало именно там. Картър може да е откарал Ед в собствената му кола и да я е скрил някъде. Ед винаги твърдеше, че Филип притежава доста имоти.

Орсини погледна непроницаемите изражения на следователите. „Направих това, което трябваше да направя — помисли си той. — Ако не ми вярват, поне опитах.“

Дуайър каза с недружелюбен глас:

— Това може да ни бъде от полза, мистър Орсини. Благодаря ви. Ще ви се обадим.

Когато Орсини си отиде, помощник-прокурорът каза на Вайс и Марън:

— Всичко пасва. И потвърждава разкритията на съдебната лаборатория.

Бяха им съобщили, че анализът на колата на Едуин Колинс е доказал следи от кръв в багажника.

Беше почти четири часът, когато Мак приключи и последната си задача и тръгна към къщи. „Месарницата, хлебарницата, восъчните свещи“, мислеше си той. Беше ходил при бръснаря, беше взел дрехите от химическото чистене и се бе отбил в супермаркета. В понеделник мисис Дилео можеше да закъснее в болницата, където се грижеше за баща си, и да не успее да им напазарува както обикновено.

Мак се чувстваше доволен. Кайл беше отишъл у Мег с истинско въодушевление. Със сигурност нямаше да има проблеми с Кайл, ако старите чувства се събудеха отново. „Меги, няма да имаш друг изход — зарече се той. — Няма да допусна да се разминем втори път.“

Беше студен, мрачен ден, но Мак не обръщаше внимание на времето, докато завиваше по Бейбъри Роуд. Мислеше си за надеждата по лицето на Мег, докато говореха за връзката на Петрович с доктор Уилямс и за вероятността Виктор Орсини да е фалшифицирал подписа на Едуин върху препоръчителното писмо на Петрович. Тогава тя бе осъзнала, че невинността на баща й в случая с Петрович и скандала в клиниката „Манинг“ може да бъде доказана.